МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Писали сме го и друг път – „заедница” е думата, която в Македония използват за общност. Европската заедница – това е целта, която си и поставило сегашното македонско правителство.

Но тази цел среща „заедница” в друг смисъл – на заяждане. И заяжданията не спират, даже след подписването на договора край Преспанкото езеро за уточненото ново име на балканската държава – вече Северна Македония.

Заяжданията биват външни (митинги и протести в Гърция) и вътрешни (митинги и протести) в самата вече Северна Македония.

Гърците не си дават името на областта и историческия герой Александър, македонците си искат Македонията без географски уточнения. И Александър Велики, разбира се, защото „идентитетот” от последните десетилетия им внуши, че са велики като негови внуци…

Това е обяснимо – всяка страна си има своя лумпен. Който вее байраци, крещи и митингува.

Македонски журналист го каза за протестиращите в Скопие, че са най-необразованата и най-манипулируема част от населението. И на гръцките протестиращи им личи да са от тая порода.

Спорът трудно ще приключи – сигурно ще има още протести, а в Македония – и референдум.

А къде сме ние?

Официално премиерът и външният министър приветстваха договора между Заев и Ципрас, защото това отваря вратата на съседите ни към НАТО и ЕС. Нещо, което се точи и влачи повече от четвърт век.

Патриотите в правителството можеха да се опънат, но тактично замълчаха. Значи географското уточнение Северна ги устройва.

Социалистите на Нинова го преглътнаха с леки бележки за гаранции в бъдещите отношения.

Най-неочаквано против се обяви бившият ни посланик в Скопие Александър Йорданов, който уж е известен като демократ и радетел за европейска интеграция. В интервю за БНР той каза, че е против името Северна - не трябвало да се правят конюнктурни отстъпки заради едното членство в ЕС и НАТО… И се заяде с това, че Заев споменал в някаква реч за Кирил и Методий като за техни първоучители… Че какво чудно, нали имаме една азбука, нали двете делегации, българската и македонската, заедно празнувахме 24-ти май в Рим? Що за заядлива позиция?

Такава ли е позицията и на другите наши „демократи”? Така ли мислят и от новото дясно обединение „Демократична България”? Нали имат нещо като „кабинет в сянка”?

Какво измъдриха в сянката?

Да не се окаже, че у нас единствените, които са против споразумението Заев-Ципрас, спирачката по пътя на Македония към НАТО и ЕС са не лумпените, а „умните и красивите”?

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Има едно нещо в този огромен свят, което е сигурно – щастието е за тези, които се опитват да бъдат щастливи. Можем да бъдем аз, вие, всеки друг. Щастието е нагласа на ума, а не на тялото.“

Дъглас Феърбанкс, американски актьор, сценарист, режисьор и продуцент, роден на 23 май преди 139 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.