МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Откакто телевизионното състезание „Стани богат” се завърна на екрана в БНТ, го гледам редовно. За да стана богат. Не във финансовия смисъл, разбира се. А богат на впечатления – от това предаване научавам много за днешния българин.

На екрана се изреждат различни българи (и един хърватин) – млади и не толкова, умни и недотам, самоуверени и съмняващи се в себе си… Има с висше и с по-нисше образование, природно интелигентни и само природни, сериозни играчи – дошли с желание да спечелят пари, и други - просто да си опитат късмета.

И докато участниците се потят в „стола на богатството” с поредния въпрос-тест от четири възможни отговора, аз пред телевизора провеждам свой тест. „Тест тестувам” – както би казал поетът. Кой поет? – въпросът не е за петстотин лева. И да отговорите, няма да спечелите, нито ще загубите…

Иначе и аз не си губя времето пред екрана, а докато гледам, си попълвам теста - за нивото на съвременника ни. За това ниво може да се съди по фармацевтката, която е убедена, че Слънцето изгрява от запад… Или по брокерката на недвижими имоти, която не бе чувала за „Трима души в една лодка” от Дж. К. Джером и за „Един ден на Иван Денисович” на Ал. Солженицин – в разсъжденията си каза, че тези заглавия не й звучат като заглавия на книги.

Освен за нивото на играчите можем да разберем и нивото на днешното ни образование. Млад, току що дипломирал се политолог, излезе на екрана да покаже знанията си. За негов късмет му се падна въпрос по специалността, който включваше имена на политици от близкото и по-далечно минало – Махатма Ганди, Хо Ши Мин, Леонид Брежнев и Вацлав Хавел. Младият политолог доста мисли и чистосърдечно си призна, че за първите трима бил чувал, но името Вацлав Хавел не му говори нищо.

Само от този отговор пролича що за политолог е. Не разбрахме само кой български университет му даде дипломата. Но може да е всеки – у нас има 52 университета. Има стари, има и нови… За един нов университет сатирикът Йордан Попов (смешна му памет!) веднаж писа, че ако там си забравиш чадъра, той след някоя година ще излезе с диплома.

Шегата за чадъра с диплома се отнася не само за новия, а и за стария университет. Където вече в някои специалности се влиза и с двойка. А политология се преподава от хора с квадратни глави, оформени в соцвремена, бивши лектори по марксизъм-ленинизъм. Като доц. Мария Пиргова, възпитаничка на Московския университет, пълна с позитанска вяра в „светлото минало” – пристрастията й ги знаем, показвала ги е неведнъж в дебати. Ще си пратите ли детето при Пиргова, за да му налива ум в главата? Ясно какво ще му налее…

Ще препоръчате ли на бъдещ студент да учи специалност „Европейска интеграция” в Европейското висше училище по интеграция и мениджмънт в Пловдив, където основен преподавател е доц. Валентин Вацев - същият, който от години прокобва, че дните на ЕС са преброени и всякак върти-суче да ориентира България към Евразия… За Евразия постоянно проповядва и доцент Дарина Григорова от Историческия факултет на СУ, а специалността, която преподава може да се нарече „научен путинизъм”…

Аз лично не бих си пратил дъщерята при такива доценти и професори у нас – насочвам я към чужбина. Накъдето се насочват и повечето млади българи, за да получат наистина образование, а не празни приказки и идеологическа плява…

Ама студент в чужбина далеч не е по джоба на един фейлетонист… Затова съм кандидат да седна на „стола на богатството” – само не ми се смейте, ако закъсам още на въпроса за 100 лева…

 

 

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Чистата съвест е най-добрата възглавница.”

Хенрик Ибсен, норвежки драматург, роден на 20 март преди 197 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...