"Напусна ни големият български писател сатирик Йордан Попов. Нека го запомним с усмивка!", съобщи редакцията на "Стършел". Той работи в "Стършел" от 1968 г., като е бил и главен редактор на изданието. 

Попов е роден на 5 април 1941 г. в София. Завършва българска филология в Софийския държавен университет. Почетен председател е на Сдружението на балканските сатирици и заместник-председател на Сдружението на българските писатели.

Автор е на над 30 книги - повести, новели, романи,сборници с хумористични разкази и фейлетони. Негови спектакли се играят на сцената на Сатиричния театър. Много от творбите му са преведени на повече от 40 езика. 

На кинофестивала в Солун филмът по негов сценарий „Спри, огледай се, ослушай се“ бива отличен с наградата „Златната Нике“. През 2005 г. е удостоен с Национална литературна награда за хумор и сатира „Райко Алексиев“, връчвана от Община Пазарджик за цялостно литературно творчество и принос в областта на хумора и сатирата.

"Съжалявам хората, които не пият. През целия ден те се чувстват така, както когато се събудят сутрин."

Джак Лемън, американски актьор и режисьор, роден на 8 февруари преди 100 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...