SKIF
Ако не сте гледали "Г-н Никой срещу Путин" – документалния филм на Би Би Си, заснет от руския учител Павел Таланкин с помощта на Дейвид Боренстийн, направете го. Филмът, който спечели “Оскар” за документално кино през март, носител е на БАФТА и влезе в официалната селекция на “Сънданс”, е наличен с бг субтитри в мрежата.
Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд – как руската образователна система промива мозъците на учениците по отношение на авторитарния режим на Путин и престъпната му война срещу Украйна.
Възрастното поколение ще разпознае собственото си детство – същите пионерчета и комсомолци, каквито бяхме, днес се дресират с нова сила в Русия. Няма свободно мислене нито сред големите, нито сред малките. Училището трябва да бълва войници, които да заминават като пушечно месо на фронта. “Хората обичат да се стрелят един друг”, казва във филма майката на автора, която е училищната библиотекарка.
Подчинението на официалната доктрина изисква да се подкрепя войната и да се слави режимът. “Иначе или ще ме пребият, или ще ме арестуват”, наясно е Таланкин. Той е около 30-годишен млад учител, отговарящ за видеозаснемането в малко училище в най-замърсения град Карабаш в Урал. Таланкин има задължението да снима пропагандата на режима и да праща доказателства за нея в руското министерство на образованието. Заради заснетите и тайно изнесени кадри на Запад днес Таланкин крие местожителството си. Той обаче мина през София, за да излъчи посланието си и за да информира, че в Русия има вътрешна съпротива, но режимът на Путин я смазва.
Зад привидния патриотизъм, наложен сред децата, се крие тоталитарна цел, която беше всекидневие в българските училища до 10 ноември 1989 г. Същата реставрация, като в Русия, пълзи в момента и у нас: патриотичен учебен материал с националистически уклон, социалистическа ритуалност – униформи, знамена, строяване, клиширани речи за възхвала, липса на критично мислене за историята и действителността, безкритичност към управляващите. Да не забравим и религия в перспектива. Разлики между България и Русия почти няма, българското образование пропагандира в полза на престъпния режим в Кремъл.
Във филма с наградата на най-любимия на децата и родителите учител се окичва преподавателят по история, чиито кумири са Берия, Судоплатов и други масови убийци от епохата на сталинизма. Да ти замръзне кръвта, че в ръцете му са поверени деца, вместо да е надзирател в затвор, където повече се вписва. Но късата памет и равнодушието на населението си вършат отлично работата – и у нас, и в Русия.
“Патриотизъм е да кажеш: “Имаме проблем”, и да го назовеш”, казва ясно Таланкин. Изключителен урок, ненаучен от мнозинството от българските му колеги.
