"СТЪРШЕЛ"

Започна лъжовният месец април и първоаприлски всички се опитват да си спомнят кой какво и как ги е лъготил през годините.

Пък ние не сме такива хора – ние, напук на всички, не вярваме, че сме лъгани! Вярваме, че всичко, речено по радио, телевизия, вестници, е истина, цялата истина, нищо освен истината!

Не че има някакво значение – но спомня ли си някой, че имаше някакво тефтерче, наричано “Тефтерчето на Златанов” например?

Не – но ние вярваме, че човекът спонтанно е слязъл да пусне една вода в храстите край Новия български университет, докато злонамерени типове му задигнат тефтера със записани някакви инициали и указания какво да прави с хората, скрити зад тях.

Справедливият български съд му повярва – ние кои сме, та да не му вярваме?

Вярваме, че двайсет и няколко годишна госпожица е приватизирала със спестяванията от двегодишния си трудов стаж “Техноимпекс” и “Булгартабак” благодарение и само  заради юридическите си познания.

Казват ни го – сигурно е вярно.

Вярваме, че като мине човек край прясно изкопана дупка, може да предвиди какъв прекрасен билдинг с изглед към незнамкъдеси ще се издигне там, та да скочи в дупката, за да си поръча апартамент на зелено.

Не само ние – всички го повярваха!

Вярваме, че всичко, което пише по жълтите медии за имотите на властта, са пълни лъжи.

Ще кажете – щом вярвате на тия откровени първоаприлски, вие сте много тъпи.

Може и да сте прави – тъпи сме.

А вие?

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.