"СТЪРШЕЛ"

Започна лъжовният месец април и първоаприлски всички се опитват да си спомнят кой какво и как ги е лъготил през годините.

Пък ние не сме такива хора – ние, напук на всички, не вярваме, че сме лъгани! Вярваме, че всичко, речено по радио, телевизия, вестници, е истина, цялата истина, нищо освен истината!

Не че има някакво значение – но спомня ли си някой, че имаше някакво тефтерче, наричано “Тефтерчето на Златанов” например?

Не – но ние вярваме, че човекът спонтанно е слязъл да пусне една вода в храстите край Новия български университет, докато злонамерени типове му задигнат тефтера със записани някакви инициали и указания какво да прави с хората, скрити зад тях.

Справедливият български съд му повярва – ние кои сме, та да не му вярваме?

Вярваме, че двайсет и няколко годишна госпожица е приватизирала със спестяванията от двегодишния си трудов стаж “Техноимпекс” и “Булгартабак” благодарение и само  заради юридическите си познания.

Казват ни го – сигурно е вярно.

Вярваме, че като мине човек край прясно изкопана дупка, може да предвиди какъв прекрасен билдинг с изглед към незнамкъдеси ще се издигне там, та да скочи в дупката, за да си поръча апартамент на зелено.

Не само ние – всички го повярваха!

Вярваме, че всичко, което пише по жълтите медии за имотите на властта, са пълни лъжи.

Ще кажете – щом вярвате на тия откровени първоаприлски, вие сте много тъпи.

Може и да сте прави – тъпи сме.

А вие?

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман