Михал Мишковед, в. "Стършел"
Имаме Ден на будителите, а нямаме на приспивателите. То за тях един Ден е нищо – Седмица и Месец – също, повече ще им отива Година. Или Години… Години на приспивателите на родната духовност – направо Период. Цял Период, в които живеем, без да му се вижда краят.
Сега приспивателите внесоха и Закон за медиите. По-известен като Законът Пеевски-Цонев, двама депутати от ДПС, които можем също да наречем и ликвидатори на свободното слово, особено единия… Доказал се е в изданията, които притежава.
Целта на закона им – уж да изсветлят собствеността на медиите – електронни, печатни и интернет-сайтове. Уж да извадят на показ финансирането им.
А истинското намерение – да затворят устата на неудобните.
Как? Първо – с бумащина.
Чиновникът от пиесата на Ст. Стратиев „Сако от велур” искаше от гражданина да му представи „кожа от убита лисица” или удостоверение за „същата”.
Сега Законът на Пеевски-Цонев иска от собственици и издатели много повече „кожи”, удостоверения, уверения и декларации. Една хартия да не подадеш в срок и върху теб се стоварва огромна финансова санкция.
Според законопроекта всяка медия трябва да обяви с декларация, ако човекът, който контролира действителната политика на изданието (радиото, телевизията, сайта), е различен от действителния собственик. Това го имаше и досега за печатните издания – всяка години в първия брой ние, стършелите, чинно декларираме чия е собствеността. Не видяхме никое друго издание да го прави. Например списание „Аспекто” (което вече не излиза) съвсем демонстративно не пишеше нито адреса на редакцията, нито истинския си собственик. А рекламата на списанието висеше пред Министерството на културата, органът, който уж трябваше да следи за това изискване. В новия закон пак културното министерство трябва да следи за собствеността на медиите, но отсега е ясно, че пак няма да го прави. Чиновниците ще се задействат, само ако им наредят да ударят някого.
Още декларации се изискват от Пеевски-Цонев – за изсветляване на доходите. Медиите са длъжни да декларират всяко получено финансиране, а също и данни за лицата, които са го предоставили. Пак пример със „Стършел” – понякога наши читатели (харесват вестника) от страната или от чужбина ни правят неголеми дарения – по стотина лева или евро. За нас те са важни, но не ги пазим в тайна от финансовите органи – декларираме ги и плащаме данък. Но значи ли това, че трябва да искаме от дарителите си данни за това кои са и какви са? И на кого ще предоставяме тези данни? Ами ако ги използват за натиск срещу нашите дарители?
За неподаване на такава декларация глобата е от 10 хиляди до 15 хиляди лева. Ясно е, че тук е репресията – неудобните редакции могат да бъдат затворени само с една такава глоба. И устата на неудобните журналисти.
Друга възможност за репресия: освен финансови ревизори, всеки момент разните служби, разновидности на бившата ДС, ДАНС, прокуратура или Анти-мафия могат да ти нахлуят в редакцията и да ти спрат работата. Докато докажеш, че не си камила…
Според закона Пеевски-Цонев критичните и демократичните медии трябва да доказват, че не са камила. Докато камилата фалира.
Точно това целят приспивателите…