Михал Мишковед, в. "Стършел"

Имаме Ден на будителите, а нямаме на приспивателите. То за тях един Ден е нищо – Седмица и Месец – също, повече ще им отива Година. Или Години… Години на приспивателите на родната духовност – направо Период. Цял Период, в които живеем, без да му се вижда краят.

Сега приспивателите внесоха и Закон за медиите. По-известен като Законът Пеевски-Цонев, двама депутати от ДПС, които можем също да наречем и ликвидатори  на свободното слово, особено единия… Доказал се е в изданията, които притежава.

Целта на закона им – уж да изсветлят собствеността на медиите – електронни, печатни и интернет-сайтове. Уж да извадят на показ финансирането им.

А истинското намерение – да затворят устата на неудобните.

Как? Първо – с бумащина.

Чиновникът от пиесата на Ст. Стратиев „Сако от велур” искаше от гражданина да му представи „кожа от убита лисица” или удостоверение за „същата”.

Сега Законът на Пеевски-Цонев иска от собственици и издатели много повече „кожи”, удостоверения, уверения и декларации. Една хартия да не подадеш в срок и върху теб се стоварва огромна финансова санкция.

Според законопроекта всяка медия трябва да обяви с декларация, ако човекът, който контролира действителната политика на изданието (радиото, телевизията, сайта), е различен от действителния собственик. Това го имаше и досега за печатните издания – всяка години в първия брой ние, стършелите, чинно декларираме чия е собствеността. Не видяхме никое друго издание да го прави. Например списание „Аспекто” (което вече не излиза) съвсем демонстративно не пишеше нито адреса на редакцията, нито истинския си собственик. А рекламата на списанието висеше пред Министерството на културата, органът, който уж трябваше да следи за това изискване. В новия закон пак културното министерство трябва да следи за собствеността на медиите, но отсега е ясно, че пак няма да го прави. Чиновниците ще се задействат, само ако им наредят  да ударят някого.

Още декларации се изискват от Пеевски-Цонев – за изсветляване на доходите. Медиите са длъжни да декларират всяко получено финансиране, а също и данни за лицата, които са го предоставили. Пак пример със „Стършел” – понякога наши читатели (харесват вестника) от страната или от чужбина ни правят неголеми дарения  – по стотина лева или евро. За нас те са важни, но не ги пазим в тайна от финансовите органи – декларираме ги и плащаме данък. Но значи ли това, че трябва да искаме от дарителите си данни за това кои са и какви са? И на кого ще предоставяме тези данни? Ами ако ги използват за натиск срещу нашите дарители?

За неподаване на такава декларация глобата е от 10 хиляди до 15 хиляди лева. Ясно е, че тук е репресията – неудобните редакции могат да бъдат затворени само с една такава глоба. И устата на неудобните журналисти.

Друга възможност за репресия: освен финансови ревизори, всеки момент разните служби, разновидности на бившата ДС,  ДАНС, прокуратура или Анти-мафия могат да ти нахлуят в редакцията и да ти спрат работата. Докато докажеш, че не си камила…

Според закона Пеевски-Цонев  критичните и демократичните медии трябва да доказват, че не са камила. Докато камилата фалира.

Точно това целят приспивателите…

 

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Библията не ни учи на това как е устроено небето; тя ни учи как да възлезем на Небето.“

Галилео Галилей, италиански физик, астроном, астролог и философ, роден на 15 февруари преди 461 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.