Михал Мишковед, в. "Стършел"

Имаме Ден на будителите, а нямаме на приспивателите. То за тях един Ден е нищо – Седмица и Месец – също, повече ще им отива Година. Или Години… Години на приспивателите на родната духовност – направо Период. Цял Период, в които живеем, без да му се вижда краят.

Сега приспивателите внесоха и Закон за медиите. По-известен като Законът Пеевски-Цонев, двама депутати от ДПС, които можем също да наречем и ликвидатори  на свободното слово, особено единия… Доказал се е в изданията, които притежава.

Целта на закона им – уж да изсветлят собствеността на медиите – електронни, печатни и интернет-сайтове. Уж да извадят на показ финансирането им.

А истинското намерение – да затворят устата на неудобните.

Как? Първо – с бумащина.

Чиновникът от пиесата на Ст. Стратиев „Сако от велур” искаше от гражданина да му представи „кожа от убита лисица” или удостоверение за „същата”.

Сега Законът на Пеевски-Цонев иска от собственици и издатели много повече „кожи”, удостоверения, уверения и декларации. Една хартия да не подадеш в срок и върху теб се стоварва огромна финансова санкция.

Според законопроекта всяка медия трябва да обяви с декларация, ако човекът, който контролира действителната политика на изданието (радиото, телевизията, сайта), е различен от действителния собственик. Това го имаше и досега за печатните издания – всяка години в първия брой ние, стършелите, чинно декларираме чия е собствеността. Не видяхме никое друго издание да го прави. Например списание „Аспекто” (което вече не излиза) съвсем демонстративно не пишеше нито адреса на редакцията, нито истинския си собственик. А рекламата на списанието висеше пред Министерството на културата, органът, който уж трябваше да следи за това изискване. В новия закон пак културното министерство трябва да следи за собствеността на медиите, но отсега е ясно, че пак няма да го прави. Чиновниците ще се задействат, само ако им наредят  да ударят някого.

Още декларации се изискват от Пеевски-Цонев – за изсветляване на доходите. Медиите са длъжни да декларират всяко получено финансиране, а също и данни за лицата, които са го предоставили. Пак пример със „Стършел” – понякога наши читатели (харесват вестника) от страната или от чужбина ни правят неголеми дарения  – по стотина лева или евро. За нас те са важни, но не ги пазим в тайна от финансовите органи – декларираме ги и плащаме данък. Но значи ли това, че трябва да искаме от дарителите си данни за това кои са и какви са? И на кого ще предоставяме тези данни? Ами ако ги използват за натиск срещу нашите дарители?

За неподаване на такава декларация глобата е от 10 хиляди до 15 хиляди лева. Ясно е, че тук е репресията – неудобните редакции могат да бъдат затворени само с една такава глоба. И устата на неудобните журналисти.

Друга възможност за репресия: освен финансови ревизори, всеки момент разните служби, разновидности на бившата ДС,  ДАНС, прокуратура или Анти-мафия могат да ти нахлуят в редакцията и да ти спрат работата. Докато докажеш, че не си камила…

Според закона Пеевски-Цонев  критичните и демократичните медии трябва да доказват, че не са камила. Докато камилата фалира.

Точно това целят приспивателите…

 

„Жените владеят света. Няма нужда да спорим, защото те знаят какво правят. Питай Наполеон. Питай Адам. Питай Ричърд Бъртън или Ричи Самбора. Много мъже са рухнали.”

Джон Бон Джоуви, американски музикант, роден на 2 март преди 62 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Дюн“ - една впечатляваща суперпродукция

 

Вторият филм е съвършен в техническо и визуално отношение.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели