МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

По какво си приличат българските и румънските социалисти? По това, че вземат ли властта, хиляди хора излизат на улицата.

В продължение на цяла седмица четвърт милион жители на Букурещ излизаха на централния площад, за да протестират против приет „на тъмно” закон за амнистия, който няма да преследва корупция за суми под 44 хиляди евро. Как румънските управници се спряха точно на такава сума – е отново тайна велика. И подразбира ли се, че ако на корумпиран служител му предложат 120 хиляди евро, той може да ги разбие на три взятки под осъдителния минумум?

Освен по нелепи управ­ленски решения българските и румънските социалисти си приличат и по ината, с който ги налагат. Спомнете си как Станишев, Доган и Орешарски отстояваха модела „Кой” - месеци наред се правеха, че не виждат протестиращите под прозорците си, изкарваха срещу тях контрапротестиращи, вадеха „опорни точки” и обвиняваха Сорос, че им плаща.

На румънските соц-управници сега също Сорос им е крив. Ех, тоя Сорос, освен много богат трябва да е неуморен - кога този осемдесет и шест годишен човек намира време да си наглежда акциите по борсите и едновременно да организира милионни бунтове против глупави управници – от Киев през Вашингтон, та до Букурещ и София!

Социалистите в двете съседни страни си приличат и по това, че са наследници на две почти братски партии – едните наследиха Чаушеску, а другите Тодор Живков. Тук има някои разлики – единият бе застрелян като куче, а другият даже не бе осъден... И днес има паметник в родното си място.

Но България и Румъния вече са различни – от няколко години румънците предприеха мерки против корупцията и осъдени корумпирани политици лежат в затвора. А у нас всички са невинини – от „бат­ко и братко” до Христо Бисеров. И по друго се различават страните ни – съседите излизат на улицата, за да бранят антикорупционното си законодателство, а ние тук се свиваме с утехата: всички крадат! И гласуваме за ония, дето по-малко ще крадат, че да остане нещо и за народа...

И по президентите се различаваме с румънците – техният е убеден европеец. Нашият – колеблив, с увъртания... Уж имаше намерение да посети Румъния, за да проучва антикорупционен опит – остана си предизборен прах в очите.

Точно такъв прах в очите изкарва хиляди по площадите. А не Сорос...

 

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин