МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

По какво си приличат българските и румънските социалисти? По това, че вземат ли властта, хиляди хора излизат на улицата.

В продължение на цяла седмица четвърт милион жители на Букурещ излизаха на централния площад, за да протестират против приет „на тъмно” закон за амнистия, който няма да преследва корупция за суми под 44 хиляди евро. Как румънските управници се спряха точно на такава сума – е отново тайна велика. И подразбира ли се, че ако на корумпиран служител му предложат 120 хиляди евро, той може да ги разбие на три взятки под осъдителния минумум?

Освен по нелепи управ­ленски решения българските и румънските социалисти си приличат и по ината, с който ги налагат. Спомнете си как Станишев, Доган и Орешарски отстояваха модела „Кой” - месеци наред се правеха, че не виждат протестиращите под прозорците си, изкарваха срещу тях контрапротестиращи, вадеха „опорни точки” и обвиняваха Сорос, че им плаща.

На румънските соц-управници сега също Сорос им е крив. Ех, тоя Сорос, освен много богат трябва да е неуморен - кога този осемдесет и шест годишен човек намира време да си наглежда акциите по борсите и едновременно да организира милионни бунтове против глупави управници – от Киев през Вашингтон, та до Букурещ и София!

Социалистите в двете съседни страни си приличат и по това, че са наследници на две почти братски партии – едните наследиха Чаушеску, а другите Тодор Живков. Тук има някои разлики – единият бе застрелян като куче, а другият даже не бе осъден... И днес има паметник в родното си място.

Но България и Румъния вече са различни – от няколко години румънците предприеха мерки против корупцията и осъдени корумпирани политици лежат в затвора. А у нас всички са невинини – от „бат­ко и братко” до Христо Бисеров. И по друго се различават страните ни – съседите излизат на улицата, за да бранят антикорупционното си законодателство, а ние тук се свиваме с утехата: всички крадат! И гласуваме за ония, дето по-малко ще крадат, че да остане нещо и за народа...

И по президентите се различаваме с румънците – техният е убеден европеец. Нашият – колеблив, с увъртания... Уж имаше намерение да посети Румъния, за да проучва антикорупционен опит – остана си предизборен прах в очите.

Точно такъв прах в очите изкарва хиляди по площадите. А не Сорос...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.