МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Навремето си имаше правило: литературата трябваше да описва положителния герой. Той можеше да е само един - работникът, комунистът.Такива бяха изискванията на социалистическия реализъм – единствено правилният писателски метод.

И за сатирата съществуваха партийни изисквания – лично Тодор Живков беше дал насоки на сатириците – как да пишат, какво да критикуват. По онова време той даваше насоки на всички – на учените, на комбайнерите, на футболистите. На сатириците бе наложил своята теория за истината – беше я разделил на две: на „малка” и „голяма” правда. Може да се критикуват „прояви на малката правда” – еснафство, кариеризъм, бюрокрация на ниско ниво, но не и „голямата правда” – комунистическия идеал.

Сетих се за тия „правила” от преди трийсет години, когато се замислих какво се случва сега в БСП – партията, пряка наследница на живковата БКП. Не само пряка наследница, но и последователка. Голяма част от членовете й още страдат по живковото време, когато имаха цялата власт, закрепена и от член 1 на тогавашната Конституция. Даже лидерката Корнелия Нинова ходи да поднася цветя на паметника в Правец.

В момента вътре в БСП се водят битки за надмощие. Всеки срещу всеки, една група срещу друга, млади срещу стари, бивши партийци срещу сегашни… Бурни събрания, конференции, подготовка за конгрес…

Има ли на „Позитано” положителен герой и как да го открием?

Щом взе властта, новата лидерка на БСП започна с правилен ход: отърва се от „свещените депутатски крави”, които по двайсет години бяха несменяеми в парламента и ги прати в заслужен отдих, за да отвори място на млади сили.

Друго нейно положително действие – отстраняването на Георги Гергов от ръководството на партията след скандала „ЦУМгейт”. Добре направи, че го отстрани, но защо не отиде и по-нататък – да разрови приватизационните сделки на „червения милионер”. Как той придоби имотите си – половината Пловдив, заедно с панаира, бившите станции на ЦК във Варна и Хисаря, ами ЦУМ в центъра на София?

Неотдавна от трибуната на парламента депутатът Александър Паунов от Комунистическата партия, коалиционен партньор на БСП, поиска референдум за членството на България в ЕС. И то точно, когато се готвим за председателство на Евросъюза.

Тогава думата взе Корнелия Нинова и каза, че това е лично мнение на депутата и не се споделя от БСП – ето още една нейна положителна проява.

Но защо Корнелия не може да бъде положителен герой?

Защото се кланя на Живковия паметник. Защото го усуква за срещата си с руския генерал Решетников и намесата на Кремъл в избора на генерала-летец за президент. Защото лидерката на БСП организира масови червени събори на Бузлуджа, държи речи, а не вижда от трибуната, че там долу, сред масите, образът й се предлага върху чаши, редом с образа на Сталин.

Как ще може Корнелия да разкрие „приватизациите” на Гергов, когато и нейните са забулени в тайна?

Срещу лидерката Корнелия сега в партията има силна съпротива – взели са я на мушка Гергов, Овчаров, бившият председател Миков, бившите депутати Явор Куюмджиев, Янаки Стоилов, Георги Божинов. Против нея било и червеното „лоби” от милионери. Както и руското „лоби” – то е с най-решаваща роля, защото нашите социалисти са много повече руски, отколкото европейски.

Даже „знаковият позитанец” Стефан Данаилов бил оттеглил подкрепата за „своята Корни”. Останал й верен само младият Крум Зарков. До конгреса може и той да се отрече от нея. И Корни да се окаже без партия, а партията – без Корни.

Пък „Позитано” да осъмне с нов лидер – кандидати за лидери там има много. Както и лобита.

Само положителните герои никакви ги няма – такъв е днешният соцреализъм, точно като миналия.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 225 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.