МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Навремето си имаше правило: литературата трябваше да описва положителния герой. Той можеше да е само един - работникът, комунистът.Такива бяха изискванията на социалистическия реализъм – единствено правилният писателски метод.

И за сатирата съществуваха партийни изисквания – лично Тодор Живков беше дал насоки на сатириците – как да пишат, какво да критикуват. По онова време той даваше насоки на всички – на учените, на комбайнерите, на футболистите. На сатириците бе наложил своята теория за истината – беше я разделил на две: на „малка” и „голяма” правда. Може да се критикуват „прояви на малката правда” – еснафство, кариеризъм, бюрокрация на ниско ниво, но не и „голямата правда” – комунистическия идеал.

Сетих се за тия „правила” от преди трийсет години, когато се замислих какво се случва сега в БСП – партията, пряка наследница на живковата БКП. Не само пряка наследница, но и последователка. Голяма част от членовете й още страдат по живковото време, когато имаха цялата власт, закрепена и от член 1 на тогавашната Конституция. Даже лидерката Корнелия Нинова ходи да поднася цветя на паметника в Правец.

В момента вътре в БСП се водят битки за надмощие. Всеки срещу всеки, една група срещу друга, млади срещу стари, бивши партийци срещу сегашни… Бурни събрания, конференции, подготовка за конгрес…

Има ли на „Позитано” положителен герой и как да го открием?

Щом взе властта, новата лидерка на БСП започна с правилен ход: отърва се от „свещените депутатски крави”, които по двайсет години бяха несменяеми в парламента и ги прати в заслужен отдих, за да отвори място на млади сили.

Друго нейно положително действие – отстраняването на Георги Гергов от ръководството на партията след скандала „ЦУМгейт”. Добре направи, че го отстрани, но защо не отиде и по-нататък – да разрови приватизационните сделки на „червения милионер”. Как той придоби имотите си – половината Пловдив, заедно с панаира, бившите станции на ЦК във Варна и Хисаря, ами ЦУМ в центъра на София?

Неотдавна от трибуната на парламента депутатът Александър Паунов от Комунистическата партия, коалиционен партньор на БСП, поиска референдум за членството на България в ЕС. И то точно, когато се готвим за председателство на Евросъюза.

Тогава думата взе Корнелия Нинова и каза, че това е лично мнение на депутата и не се споделя от БСП – ето още една нейна положителна проява.

Но защо Корнелия не може да бъде положителен герой?

Защото се кланя на Живковия паметник. Защото го усуква за срещата си с руския генерал Решетников и намесата на Кремъл в избора на генерала-летец за президент. Защото лидерката на БСП организира масови червени събори на Бузлуджа, държи речи, а не вижда от трибуната, че там долу, сред масите, образът й се предлага върху чаши, редом с образа на Сталин.

Как ще може Корнелия да разкрие „приватизациите” на Гергов, когато и нейните са забулени в тайна?

Срещу лидерката Корнелия сега в партията има силна съпротива – взели са я на мушка Гергов, Овчаров, бившият председател Миков, бившите депутати Явор Куюмджиев, Янаки Стоилов, Георги Божинов. Против нея било и червеното „лоби” от милионери. Както и руското „лоби” – то е с най-решаваща роля, защото нашите социалисти са много повече руски, отколкото европейски.

Даже „знаковият позитанец” Стефан Данаилов бил оттеглил подкрепата за „своята Корни”. Останал й верен само младият Крум Зарков. До конгреса може и той да се отрече от нея. И Корни да се окаже без партия, а партията – без Корни.

Пък „Позитано” да осъмне с нов лидер – кандидати за лидери там има много. Както и лобита.

Само положителните герои никакви ги няма – такъв е днешният соцреализъм, точно като миналия.

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си