На 7 юни Софийска филхармония ще направи своя дебют в Голямата зала на Моцартеум — една от най-емблематичните концертни сцени в Европа, където музиката е ежедневен висок стандарт, съобщиха от институцията.
Под диригентството на Найден Тодоров оркестърът ще представи програма, изградена около ядрото на виенския класицизъм и неговите наследства: Концерт за флейта от Карл Филип Еманюел Бах, Концерт за цигулка №1 и емблематичната Симфония №40 сол минор от Волфганг Амадеус Моцарт.
За първи път Националният оркестър стъпва на сцена, неразривно свързана със самата идея за европейския музикален канон. Основан през 1841 г., Моцартеум е институция, посветена на съхраняването и развитието на наследството на Моцарт. Голямата зала е известна със своята изключителна акустика, архитектурна строгост и историческо присъствие. Музиканти често я определят като „безмилостна“ сцена — място, което не прикрива неточностите, но възнаграждава детайла, камерното мислене и ясната фраза. През десетилетията там са дирижирали и музицирали едни от най-значимите имена в класическата музика — от Херберт фон Караян и Рикардо Мути до Сър Андраш Шиф.
За Найден Тодоров това не е първа среща с тази сцена. Той вече е дирижирал в Моцартеума в рамките на свои международни участия — опит, който впоследствие води и до поканата към Софийската филхармония.
„Да си на сцената на Моцартеума е отговорност и привилегия, защото това е място с изградена музикална памет и вековна история. Не можеш да си позволиш колебание, защото публиката на Моцартеума е сред най-подготвените в света. И няма как да е иначе — това е градът на Моцарт“, споделя Тодоров.
Изборът на Симфония №40 носи ясен художествен знак. Това е една от най-драматичните и психологически наситени партитури на Моцарт — произведение, в което класическата форма започва да пропуква собственото си съвършенство и допуска напрежение, тревожност и уязвимост. Поставена редом до експресивния език на Бах и ранния цигулков Моцарт, програмата очертава линия между рационалността на XVIII век и зараждащата се емоционална модерност на Европа.
Дебютът на Софийската филхармония в Моцартеума идва в момент, в който оркестърът все по-ясно заявява международното си присъствие — не чрез ефектни жестове, а чрез последователна политика на присъствие в пространства с висока културна памет и високи художествени критерии.
