МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Ловците често ги ползват – гумени патици за примамка. Викат им мюрета. Мюрето е застъпено в творчеството на Радичков. Напоследък - и в списъците на „Позитано” .

Страхотни мюрета подредиха позитанците за водачи на листите си. Уж на конгреса „пенсионираха” дъртите партийци, а Стефан Данаилов води хорото в две листи – в София и Варна. Той вече себе си едва води, но партията-майка разчита на него – носталгиците го помнят от „На всеки километър”. А по-младите не помнят как пише „Збогом” – нагледно доказателство за културата на един български професор, бивш министър и на културата. И друг виден социалист е оглавил листа – Кирил Добрев, онзи, дето пренасяше куфарчета с мангизи от Сръбско. Ценен кадър – разбира от финанси. Най-вече от личните и олигархичните.

Е, сред мюретата има и нови лица. Но с вълнуващо минало – журналистът Тома Томов е работил за ДС под псевдонима Тодоров. Ако в България имаше лустрация, Томов-Тодоров щеше да гледа листите за парламента през крив макарон. Но понеже нямаше лустрация, ние ще го гледаме в парламента. Както гледах­ме не един и двама агенти в разните парламенти.

И журналистката Елена Йончева е водачка на листа. Докато новият президент Радев я назначи в екипа си, още не взела и една заплата, старата майка-героиня (роди на 50) вече премина от „Дондуков” на „Позитано”. Всъщност като „безпристрастна” журналистка тя винаги си е била позитанка – нали се возеше на мотора, управляван от главния водач Станишев. Знае се докъде водачът Станишев докара управлението по времето на тройната коалиция. Пък и по времето на Орешарски.

В бесепарските листи новите лица идват с нови идеи. Например – проф. Иво Христов, социолог, идеен противник на Европа, идеен съмишленик на Евразия. Подкрепя анексията на Крим, прокобва разпрадане на Евросъюза – каже ли „Путин”, мед му капе от устата и рубли в джоба.

От същата порода е и новият позитански публицист-полемист Александър Симов – същи партиен Георги Кирков. С еднаква страст се изказва по всички въпроси и громи „соросоиди”, „протестери” и „либерасти”, където ги срещне. Силно обича Кремъл, ходи лично до Крим и вярва в Тръмп – истински социалист от ново поколение – поколението „от Тръмп, та на глог”.

А за водачката Корнелия какво да кажем... За нея да кажат „демократите”, които я издигнаха във властта по времето на Иван Костов. Знаеше ли се тогава кое преследва повече младата Корни – идеите (леви-десни) или кариерата – и при леви, и при десни?

Светът днес се чуди как да различи фалшивите новини от истинските.

На нас тук ни е още по-трудно – как да различим фалшивите хора от истинските?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата е замислена не като игра и не от игра, а в игра.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 149 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек