МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

Ловците често ги ползват – гумени патици за примамка. Викат им мюрета. Мюрето е застъпено в творчеството на Радичков. Напоследък - и в списъците на „Позитано” .

Страхотни мюрета подредиха позитанците за водачи на листите си. Уж на конгреса „пенсионираха” дъртите партийци, а Стефан Данаилов води хорото в две листи – в София и Варна. Той вече себе си едва води, но партията-майка разчита на него – носталгиците го помнят от „На всеки километър”. А по-младите не помнят как пише „Збогом” – нагледно доказателство за културата на един български професор, бивш министър и на културата. И друг виден социалист е оглавил листа – Кирил Добрев, онзи, дето пренасяше куфарчета с мангизи от Сръбско. Ценен кадър – разбира от финанси. Най-вече от личните и олигархичните.

Е, сред мюретата има и нови лица. Но с вълнуващо минало – журналистът Тома Томов е работил за ДС под псевдонима Тодоров. Ако в България имаше лустрация, Томов-Тодоров щеше да гледа листите за парламента през крив макарон. Но понеже нямаше лустрация, ние ще го гледаме в парламента. Както гледах­ме не един и двама агенти в разните парламенти.

И журналистката Елена Йончева е водачка на листа. Докато новият президент Радев я назначи в екипа си, още не взела и една заплата, старата майка-героиня (роди на 50) вече премина от „Дондуков” на „Позитано”. Всъщност като „безпристрастна” журналистка тя винаги си е била позитанка – нали се возеше на мотора, управляван от главния водач Станишев. Знае се докъде водачът Станишев докара управлението по времето на тройната коалиция. Пък и по времето на Орешарски.

В бесепарските листи новите лица идват с нови идеи. Например – проф. Иво Христов, социолог, идеен противник на Европа, идеен съмишленик на Евразия. Подкрепя анексията на Крим, прокобва разпрадане на Евросъюза – каже ли „Путин”, мед му капе от устата и рубли в джоба.

От същата порода е и новият позитански публицист-полемист Александър Симов – същи партиен Георги Кирков. С еднаква страст се изказва по всички въпроси и громи „соросоиди”, „протестери” и „либерасти”, където ги срещне. Силно обича Кремъл, ходи лично до Крим и вярва в Тръмп – истински социалист от ново поколение – поколението „от Тръмп, та на глог”.

А за водачката Корнелия какво да кажем... За нея да кажат „демократите”, които я издигнаха във властта по времето на Иван Костов. Знаеше ли се тогава кое преследва повече младата Корни – идеите (леви-десни) или кариерата – и при леви, и при десни?

Светът днес се чуди как да различи фалшивите новини от истинските.

На нас тук ни е още по-трудно – как да различим фалшивите хора от истинските?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„В поезията има двама гиганти – суровият Омир и финият Шекспир. В музиката също има двама гиганти – мислителят Бетовен и супермислителят Берлиоз.”

Модест Мусоргски, руски композитор, роден на 21 март преди 184 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията