МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"
Мандатът на президента Плевнелиев свърши. Политици от разни бои и журналисти от разни хранилки се надпреварват да му дават оценки.
Каквото и да говорят за него, той бе последователен в политиката си и истински европеец. Бе приел Европа като своя кауза и не й измени. Затова и европейските лидери го приемаха – и като равен, и като партньор, и като приятел.
А предишния, Първанов, го приемаха само в Азия. Защото по лични убеждения членуваше в Евразия.
Плевнелиев беше честен и не се облагодетелства от властта. Доказа, че е убеден демократ в „напечени” ситуации – при народни вълнения, при площадни безредици и при партийни боричкания. Не загуби ориентацията в мъглата и не обърна курса и посоката. Затова не могат да му простят – и червените, и „патриотите”, и „хибридите” от „пътя към Евразия”.
Има още много да злословят по негов адрес. Много важно! По-важно е какво мислят демократичните хора на България. А те съжаляват, че президентът Плевнелиев се отказа от втори мандат. След като най-голямата партия вдясно се отказа да го подкрепи. Сега дойде време ГЕРБ-ерите да съжаляват за политическото си дебеловратие.
Ако един президент иска да остане в историята, той трябва да покаже, че е личност, а не кандидатура на тоя и оня.
Плевнелиев започна мандата си като кандидатура на Борисов, но намери своя път. И го мина достойно.
А след него какъв път ще избере новият ни президент-генерал, тепърва ще гледаме.
Засега прогнозите не са оптимистични.
