Михал МИШКОВЕД, "СТЪРШЕЛ"

Българите все по-малко четат, но все повече пишат. Пишещите пък не могат да съществуват поединично, а се съединяват като пролетариите от лозунга в съюзи - СБП (Съюз на българските писатели), Сдружение на българските писатели, Съюз на независимите писатели, Съюз на свободните писатели, Съюз на софийските писатели… Има също и Клуб на жените-писателки. (Докато излезе вестникът, може да се е основал още някой съюз). Общо всичките тези формации обхващат около две хиляди автори.

Две хиляди писатели за България – не са ли малко множко?… Като се знае, че книгите излизат най-много в тираж 500. Тоест: на един читател се падат четирима писатели.

Вече е по-правилно да се казва: не „писателят Х имаше среща с читатели”, а „читателят Х се срещна със своите четирима писатели и им обеща да се запознае с тяхното творчество…”

Множат се писателите, размножават се и литературните награди. Вече всяка община (даже и най-закъсалата) смята за престижно да учреди своя литературна награда (най-често на името на местен автор), която да обяви за Национална. Така се появиха странни призове за пишещи – награда „Петя Караколева” (Кърджали), две награди „Караславов” в Първомай (за проза – на Георги и за поезия на Слав Хр.), награда „Милош Зяпков” - Ракитово… Призове има на имената на Николай Хрелков (Бяла Слатина), Никола Ракитин (Плевен), Александър Вутимски (Своге), да не изреждаме повече имена – за много от днешната публика те са неизвестни… Скоро щяла да се учреди и награда на още едно неизвестно име - „Гео Крънзов” – наистина имаше такъв писател навремето, но днес кой ще го чете, препрочете или предпочете?

В брой 35 на „Словото днес”от 17 ноември 2016 г. е отпечатан доклад на председателя на СБП Боян Ангелов (известен повече като кадър на „Позитано”). В доклада е казано, че членове на СБП трябва да овладеят журитата и да определят носителите на литературните награди. Разбирай: да не допуснем „чужди тела” сред наградените, призовете (и сумите) – само за наши хора. Може би това минава за нещо като „социална политика” за членската маса.

Нареденото от председателя в доклада се изпълнява на дело: ръководството на СБП е изключително активно при определяне на литературните награди – предварително се подсигурява със свои представители в журитата. Така СБП обира литературния „каймак” – това в доклада е споменато с гордост. С гордост са посочени имената на наградени съюзни членове – сякаш това ще ги направи известни писатели, четени и продавани…

В същия доклад се казва, че ръководството на СБП работи с община Горна Малина за наградата „Елин Пелин”. Само че такава награда на името на класика вече има – учредена е през 1974 г. и се връчва в град Елин Пелин. Пак по инициатива на СБП (тогава единствен съюз). Нейни носители са били видни български писатели.

Какво точно е работило ръководството на СБП с община Горна Малина не се знае, известен е само резултатът: Голям гаф! (За гафа „Стършел” писа наскоро, но пак го припомняме, поради неговата уникалност).

Тази година, по случай 140 години от рождението на писателя Елин Пелин, по едно и също време бяха връчени две награди „Елин Пелин” – на Владимир Зарев в Горна Малина и на Стефан Цанев – в гр. Елин Пелин.

И двамата носители на наградата са объркани: кой е истинският носител, коя е истинската награда? Между двамата известни писатели прескочиха искри, взаимни обвинения и мерене на литературни мускули – кой е по-по-най-достоен за лауреат?

Раздвоение се получи и на държавно ниво - в Министерството на културата, и в президентството – президентът Радев е удостоил с присъствие Горна Малина за връчването на наградата-менте, а в град Елин Пелин наградата е връчвал зам.-министър на културата.

Накрая петното от хаоса остана върху името на класика Елин Пелин. На чийто гръб днешни хитреци си трупат рекламен актив.

Така, както е тръгнало – всеки да си учредява каквато си иска награда, утре община Горно Нанагорнище може да обяви, че връчва „Нобел”.

Е тогава вече и „Нобел” ще си имаме в България – носителят отсега е известен – член на СБП.

 

 

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.