ГАБИ РОЙХЕР, DW

"Вълшебната флейта" на Моцарт е една от най-известните опери в света, а неговата „Малка нощна музика“ често звучи като мелодия от мобилните телефони. Понякога наричат Моцарт „поп звезда на класическата музика“, защото е автор не само на комплексни музикални произведения, но и на редица лесно запомнящи се мелодии.

Повечето от композициите му обаче свидетелстват за дълбоките душевни терзания на композитора. „Светлината и мракът, самотата и щастливото удовлетворение от творчеството - това са контрастите, които откриваме в музиката на Моцарт“, казва директорката на Моцартовия фестивал във Вюрцбург Евелин Майнинг. 

 

Детето чудо Моцарт

През 35-годишния си живот Моцарт (1756-1791) създава около 600 произведения, сред които 41 симфонии и 21 опери. Той пише огромен брой концерти, църковни меси, инструментални произведения и песни.

„Ако съпоставите мащабите на това творчество с краткия му живот, ще добиете представа колко време всъщност е прекарвал в композиране“, казва Майнинг.

Още в детска възраст са смятали Моцарт за вундеркинд – както и не по-малко талантливата му сестра Анна Мария. Младият Моцарт от самото начало е печелел доста добре, но и е харчел с широка ръка.

 

Гений, който не познава почивка

„Моцарт не е бил като съвременниците си“, казва Евелин Майнинг. „Той е бил работохолик, композирал е ден и нощ. Големият му талант го е тласкал да създава все нови композиции. Гений, който не е познавал почивка. Доверявал е своите емоционални състояния на съпругата си Констанце в многобройни писма до нея. През 1790 г. например той пише: „Ако хората можеха да надникнат в сърцето ми, може би щях да се засрамя. За мен всичко е студено, ледено студено.“

 

Комична опера с дълбоки послания

Като католик Моцарт създава и много сакрални творби, сред които е и незавършеният му Реквием. Той разглежда темата за вината и прошката и в своите опери. Късната му творба „Così fan tutte" („Така правят всички“), която той композира през 1790 г. по либрето на италианския поет Лоренцо да Понте, е ярък пример за мотива с вината и прошката. По същество това е една весела комедия, но в нея става дума за нарушени клетви за вярност и загуба на идеали.

„Никой не може да пресъздаде фините усещания на душата в звук по-добре от Моцарт. А гласът е най-доброто възможно огледало на душата“, казва Евелин Майнинг.

Затова тази година Моцартовият фестивал във Вюрцбург – най-големият фестивал в Германия, посветен на творчеството на композитора, се фокусира върху оперите, песните и хоровите му произведения.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Библията не ни учи на това как е устроено небето; тя ни учи как да възлезем на Небето.“

Галилео Галилей, италиански физик, астроном, астролог и философ, роден на 15 февруари преди 461 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.