На 25 март, вторник, в литературно-художествения музей "Чудомир", в Казанлък, ще бъде представена книгата "Мистер Сенко. Един живот на фокус", съобщи БТА, позовавайки се на издателство "Книгомания". Премиерата е част от програмата на "Чудомирови празници", а тази година се навършиха 120 години от рождението на Евстати Карайончев, световноизвестен като Мистер Сенко .

Автор на биографията на легендарния илюзионист е писателят Михаил Вешим.

"Без да съм изобщо писател от ранга на Стефан Цвайг, всепризнат майстор на биографиите, и аз, подобно на него, се заемам с биографията на Мистер Сенко с известно чувство на срам. Срам чувствам, че не отдадох навремето нужното внимание на този човек, почти магьосник, който бе много популярен в годините на моята младост - направо "култов", както биха казали днес", пише в предговора Вешим.

Книгата е новото попълнение в поредицата "Любимци на публиката" на издателство "Книгомания". В нея са публикувани непоказвани снимки, дипломи, плакати и документи от личния архив на илюзиониста, съхраняван днес от снаха му Стефанка Карайончева. Има кадри с оригиналния реквизит и сценичен костюм на илюзиониста, изложени в Музея на магията в с. Момчиловци, създаден от Ненчо Илчев.

"На корицата е запазен оригинал на един от най-популярните плакати на илюзиониста, отразяващ най-впечатляващия му трик - свалянето на главата. Поместени са факсимилетата на доноси срещу Мистер Сенко, част от досието му като обект "Семка". За първи път публично се оповестява информация, че като такъв е разработван от Държавна сигурност в продължение на 15 години (1948-1963). "Това "Семка" не е избрано случайно, не е и само заради фонетичната близост с артистичния му псевдоним. В това наименование има оценка - намек, че на този човек май не му е чиста "семката" - още отпреди 9 септември 1944 г.", разказва Михаил Вешим.

По думите му от папките с докладни записки, агентурни сведения, доноси, рапорти, протоколи и преводи на отваряни писма от чужбина е подбрано само най-фрапиращото и интересното, което би дало допълнителни щрихи към образа на Мистер Сенко. Сред имената на "информаторите" се срещат негови съседи, дори домашната му прислужница Иванка Г. и колегата илюзионист Чорни. Неизвестен досега факт е, че за Мистер Сенко ДС разработва специално план за вербовка през април 1959 г. В досието няма данни илюзионистът да сътрудничи на "службите", той е единствено обект на разработка.

Михаил Вешим представя биографията в контекста на времето и обрисува развитието на илюзионното изкуство, прави умели препратки към личности като Хари Худини, Робер Уден, Джиб, Ник Дим Кос, коментират от "Книгомания".

МИСТЕР СЕНКО е роден на 12 февруари 1905 г. във Враца. Дават му името Евстати. Той е третото дете в семейството на Райна и Христо Карайончеви. Бащата е ветеринарен фелдшер, назначен е във ветеринарната лечебница в Хайредин, затова семейството се мести от града на село. В годините след война и след смъртта на съпруга си Райна тъче черги, за да издържа трите деца. През 1918 г. малкият Евстати идва сам в София, попада в цирк "Колизеум" и остава да работи като момче за всичко. Покрай френския илюзионист Делоне научава първите си фокуси, а след време го замества на сцената.

Мистер Сенко сам създава най-популярните си илюзии като "Бурето", "Сандъка с 25 саби", "Електрически стол", "Разрязване на жена с трион". През 1961 г. заради "Сваляне на главата" печели в Индианаполис, САЩ, специалната награда на Американската асоциация на илюзионистите. Той е почетен член на асоциациите на илюзионистите на Германия, Франция и САЩ. Носител е на френския орден "Робер Уден". Става почетен президент на Клуба на илюзионистите в България от годината на създаването му.

 

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 162 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден