МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

Преди десетина години от едно пътуване до Гърция си донесох скъп сувенир. Толкова скъп, че го помня и до днес – глоба за неправилно изпреварване за 40 евро. Всъщност глобата беше 80 евро, но ако се плати в рамките на една седмица, е наполовина. Тогава платих веднага – в първата пощенска станция. Полицаят, който ме спря за нарушението, категорично отказа пари – глобите само по банков път! – взе ми книжката и ми посочи отбивката за близко селце. Като се върнах с платената квитанция, ми даде обратно документите. А едни младежи сънародници след мен за същото нарушение ги одруса 400 евро. Защото българчетата се направиха на интересни – отказаха да подпишат акт на гръцки, искаха да е на български. Полицаят се ядоса, скъса първоначалната глоба и им наложи тавана…

Пазя си оттогава тази квитанция за глоба и тръгна ли за Гърция, си я слагам до скоростния лост. Действа възпиращо, ако ми се прииска да наруша правилата на пътя…

Изглежда и други българи имат подобни сувенири от тамошната пътна полиция, защото по гръцките шосета карат като за учебник – спазват ограниченията, въздържат се да натискат педала на газта, спират чинно на светофарите… Който е ходил натам, знае, че светофари има на неочаквани места – понякога и насред полето. А за минаване на червено в Гърция може да се лежи в затвор…

А у нас е съвсем друго. У нас за спиране бият. Миналата седмица имаше такъв случай – в София шофьор набива спирачки на червен светофар, а после набиват него. От задната кола излизат двама и почват да го налагат – отде накъде ще спира на червено?

Не знам на кое място са гърците по брой на загиналите в катастрофи, но знам, че ние сме шампиони. Ако в Белгия (страна с големина и население колкото нашата) убитите по пътищата са около 100 годишно, то у нас са десет пъти повече – първо място в ЕС. Въпреки че тук законодателите постоянно поправят закона – уж за по-голяма строгост. Постоянно се вдигат глобите за превишена скорост, уж се слагат камери, ама те къде работят – къде – не. Консумативите били скъпи, а злосторници ги чупели. Доскоро имаше табели, които предупреждаваха за камерите. Сега табелите ги махат, но от това нарушенията ще стават ли по-малко? Пътните полицаи уж пишат актове, а нарушителите не ги плащат. И по несъбрани глоби сме първенци – бюджетът губи милиони, защото толкова години няма организация за събиране на глобите.

А може да е просто като в Гърция – плащаш веднага в най-близката поща или банков клон. Ако просрочиш с една седмица – глобата става двойна. Елементарно е, но не го правят… Защо? За да имат пътните полицаи възможност за „нещо на ръка”… Чух, че щели да снабдят полицейските коли с пос-терминали – да плащаш глобата на място, с карта. Хайде на бас колко време ще работят пос-терминалите и дали веднага няма да се развалят – за „удобство” на катаджиите. И друго чух – че за нарушение на шофьора щели да плащат и пътниците в колата. А защо не и бабата на шофьора или леля му по майчина линия?

През годините на прехода нашите законо­творци приложиха доста идиотщини върху българския шофьор – помните ли масовата акция за смяна на номерата с европейски (на латиница) по времето на вътрешния министър Румен Петков? Тогава имаше безкрайни опашки в КАТ, кавги, разправии и късане на нерви, а всеки собственик на автомобил бе одрусан с немалка сума. Някакви фирми, за които се чу, че били близки до министъра, напълниха гушите от смяната на номерата…

Тогава ни казаха,че било задължително регистрационните табели да са на латиница – заради еврочленството. Нагло излъгаха – вижте, когато минете границата, че гърците си карат колите със старите номера на гръцки и никой не ги кара да ги подменят с латиница.

В южната ни съседка липсва и друга глупост, която ни наложиха нашите законотворци – да караме със светлини и през лятото. Наложи го петролното лоби – така разходът на гориво се увеличава. Увеличават се разходите за крушки и акумулатори – шофьорът все е прецакан. А ползата – никаква. За мрачна Скандинавия такава мярка може да е оправдана, но за слънчева България – не. Намаляха ли катастрофите, откакто караме със запалени фарове? Увеличиха се… Ами тогава да угасим фаровете, може пък да намалеят!

Германка ми разказва, че видяла с очите у нас следното: черен джип хвърчи със скорост много над разрешената. Пътен полицай му маха с палка да спре. Джипът го отминава с още повече газ и му отвява фуражката. Полицаят си намества фуражката, после се оглежда – вижда следващата кола, която си се движи по правилата, протяга палката и спира нея…

Как е възможно това? – питаше германката.

Възможно е, драга фрау, в България всичко е възможно…

 

 

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.