Група родители, учители, преподаватели, експерти, общественици и граждани се обявяват срещу въвеждането на задължителен учебен предмет „Добродетели и религии“ в българските училища. В отворено писмо, публикувано в сайта Peticiq.com, те настояват предметът да остане избираем и призовават образователните власти да насочат усилията си към решаването на според тях по-дълбоките и натрупвани с години проблеми в българската образователна система.
Подписалите писмото подчертават, че уважават ролята на вярата в живота на човека, но изразяват опасения, че задължителното обучение с конфесионални елементи може да противоречи на принципа на светското образование и да създаде предпоставки за разделение сред учениците според религиозните им убеждения.
Сред поставените въпроси са как ще бъдат разработени учебните програми, по какъв начин ще се гарантират правата на децата и семействата, кой ще преподава предмета, каква ще бъде ролята на религиозните институции и какви ще бъдат финансовите и организационните последици за образователната система.
Вместо въвеждането на нов задължителен предмет подписалите писмото настояват за цялостна реформа на образованието, основана на анализи, съвременни цели и измерими критерии за качеството му. Те поставят акцент върху функционалната грамотност, критичното и творческото мислене, както и върху развитието на гражданската, медийната, дигиталната и финансовата култура на учениците.
Създател на петицията е Ирина Манушева.
ОТВОРЕНО ПИСМО
Ние, долуподписаните родители, учители, експерти, преподаватели, общественици и граждани на Република България, обединени от ясното съзнание за образованието като фундамент на обществото, независимо от личните си религиозни убеждения,
1. Възразяваме срещу въвеждането на задължителен учебен предмет Добродетели и религии в българските училища.
2. Настояваме за адекватни мерки за решаването на дълбоките проблеми, пред които е изправено българското образование.
Водени от разбирането си за ключовата роля на училището в обучението и възпитанието, с дълбоко уважение към мястото на вярата в живота на човека и развитието на цивилизацията, смятаме, че:
- На фона на тежката криза, в която се намира образованието в България, въвеждането на такъв предмет не само не решава никой от съществуващите проблеми, а ги задълбочава.
- Задължителен учебен час, целящ да възпитава в добро, но разделящ децата по признак вяра, религия и убеждения, не помага за изграждането на единна морална основа, а напротив, внушава, че доброто е различно за различните групи и създава предпоставки за нарушаване на фундаментални права и опасно разединение в обществото ни.
- ·Задължителен учебен предмет, включващ програми с подчертана конфесионална насоченост, накърнява принципите на светското образование и разделението между държавата и религиозните институции, залегнало в Конституцията.
И сега съществува възможност за изучаване на религия като избираем предмет, а запознаването с основните исторически, културни, етически и философски аспекти на религиите е залегнало в учебните програми по другите хуманитарни предмети. Въвеждането на програми с конфесионални елементи (както е формулирано в проекта) в задължителните часове рискува объркване у учениците за различната роля на вярата и науката и ново разделение на фона на заявките за борба с агресията. В същото време то крие потенциала вместо да привлече, да отблъсне младите хора и дори да се превърне в обидно свеждане на религията до назидание и етнофилетизъм, лишаващо я от най-съкровените й и духовни аспекти. Нека я оставим на личността, семейството и религиозните институции, които могат да я изпълнят с много по-дълбок и автентичен смисъл.
Недоумяваме от въвеждането на нови предмети със законодателни инициативи, без дори да има задълбочена оценка за образователното им въздействие. Повече от година и половина няма отговор на основни въпроси. Какво ще съдържат програмите? Какъв образователен проблем решаваме? Как на практика ще се осъществява изборът, без да се нарушават правата на децата, включително разкриване на лични убеждения; без да се рискува изолация и противопоставяне на религиозна и/или етническа основа? Кой и как ще преподава и защо се предвижда религиозните институции да се месят в избора на учители? Кой от досегашните задължителни часове ще отпадне или ще добавим още един? Колко ще струва това на данъкоплатеца? И преди всичко: защо предметът не остане избираем, както досега, пък образователните власти в сътрудничество с религиозните институции да се опитат да го предложат като възможност за желаещите деца и семейства в повече училища?
Междувременно България от десетилетия се нарежда на последните места в целия развит свят по функционална грамотност, критично и творческо мислене, здравна, финансова, медийна, дигитална и гражданска култура – по всичко, което позволява на децата да се развиват като самостоятелни личности и да градят стабилно, проспериращо общество. Отчаяните опити на семействата да компенсират с уроци извън училище не могат да заменят задължението на държавата да осигури условия за качествено образование за всяко дете.
Изправени сме пред остър национален проблем: образователен колапс, който струва скъпо на всички ни и застрашава настоящето и бъдещето на България. Призоваваме образователните власти и политическите сили да търсят устойчив път за решаването му въз основата на сериозни анализи и визия за цялостна реформа на образователната система с ясно поставени съвременни цели, научнодоказани подходи и обективни измерители на качеството, така че да помага на децата ни да овладяват важни компетентности и капацитет да посрещнат предизвикателствата на динамичния живот, който им предстои.
Призоваваме учителите, родителите и цялата общественост да не допускат политическа игра с децата на България. Училището трябва да им помага да трупат знания и умения, да възприемат общочовешки ценности, да намират общото помежду си, да изграждат чувство за отговорност и съзнание за личната си роля в по-добрия ни съвместен живот. Имаме нужда от училищна култура, насърчаваща израстването на пълноценни, свободни и съзидателни личности с напътствието на компетентни учители и подкрепата на цялото общество.
Доброто не се дели на различни учебни програми. То е за всички деца и всички часове.
С уважение:
проф. д-р Адриана Тафрова-Григорова, преподавател, СУ "Св. Климент Охридски", Факултет по химия и фармация
Александър Алексиев, актьор и продуцент
проф. дфн Амелия Личева, литературовед, Софийски университет
Анастасия Андреева, молекулярен биолог, съосноеател и съдружник в лаборатория „Геника“, родител
Анна Димитрова, комуникационен експерт, Фондация "Здраве и социално развитие"
Антоанета Календерова, Движение за съвременно училище в България
Антонина Кенова, Фондация "Трайна Образователна Национална Инициатива"
Атанас Карашенски, софтуерен архитект, родител, загрижен за образование, което изгражда свързани знания и развива цялостно, междудисциплинарно мислене
Боян Василев, психолог
Боян Кацаров, учител по английски език, 2 АЕГ
Бояна Божинова, психолог ЦОП
д-р Бояна Петкова, лекар
д-р Венелин Л. Стойчев, социолог
Венета Куйова, председател на УС, Социални иноватори България
Венета Нейнска, пианист и артистичен директор на София арт институт
Вера Асенова, автор, родител
Галин Тотев, математик, активист за по-качествено образование
гл. ас. д-р Гергана Георгиева, геофизик, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"
Георги Богданов, Национална мрежа за децата
д-р Георги Няголов, преподавател, Нов български университет
Георги Стоев, учител по математика, СУ "Любен Каравелов", гр. Пловдив
Диана Илиева - родител, преподавател, застъпник за полезно и смислено образование, подходящо за XXI век
д-р Димитър Атанасов, ИЕФЕМ - БАН, историк
Донка Дойчева, учебен терапевт
Евгений Димитров, учител
Евгений Лазаров, учител и заместник-директор, 105 СУ "Атанас Далчев"
Елена Баракова, родител, психолог, ръководител на Център за работа с деца на улицата, кв. Факултета
д-р Елена Кабакчиева, председател на Фондация "Здраве и социално развитие"/ХЕСЕД и дългогодишен консултант към МЗ
д-р Емилия Славова, преподавател, СУ "Св. Климент Охридски"
Емилия Микова, психолог и родител
Жана Борисова, преводач и антрополог, родител
д-р Женя Лазарова, психолог и невроучен
Зорница Стоичкова, методист социална работа
Зорница Христова, писател и издател, Издателство "Точица"
д-р Иван Господинов, философ
Иван Луджов, учител
арх. Иван Тошков Иванов, архитект
Иван Шопов, учител и застъпник за качествено образование
Ивелина Илиева, социален работник
Ирина Манушева, литературен преводач и философ
доц.д-р инж.Калоян Янков, Тракийски университет, Стара Загора
д-р Катерина Атиас, психолог
Катерина Коджаиванова, член на УС, Фондация "ПлаМнина"
Катина Цолова, начален учител, ЧСУ "Роналд Лаудер"
доц. д-р Красимир Митев, Физически факултет, СУ "Св. Климент Охридски"
Кристина Тачева, преподавател
д-р Лъчезар Африканов, преподавател по теория и управление на образованието
Люба Йорданова, образователен експерт
Людмила Иванова, инженер и учител по компютърни системи, директор на "Фондация за европейско образование и професионална квалификация"
Mанол Пейков, издател
Марин Асен Коджаиванов, учител по история и география
д-р Мария Брестничка, Национална мрежа за децата, преподавател
Мария Змийчарова, преводач
д-р Мария Иванчева, социолог и антрополог на образованието
Мария Кирова, молекулярен биолог, надяващ се на високи технологии и постижения в страната, за които е необходимо съвременно образование, а не религиозно такова
Мария Николова, учител, СУ "Георги Измирлиев", Горна Оряховица
Мария Пеева, родител, писател и преводач
доц. д-р Мариян Богомилов, СУ „Св. Климент Охридски“
Марияна Манушева, председател на Фондация "Първите три минути"
Марта Методиева, родител, учител, правозащитник
доц. д-р Мартин Осиковски, Нов български университет, СУ "Св. Климент Охридски"
Милен Стоянов, земеделец, застъпник за съвременно образование
Милена Пеева, учител, родител
Мирослав Джоканов, предприемач
Мирослав Цеков, Форум Гражданско участие
доц. Михаил Иванов, съветник на президента Желев по вероизповеданията (1992-1997), преподавател по Права на човека в НБУ и РУ "Ангел Кънчев"
гл.ас. д-р Момчил Найденов, Физически факултет, СУ „Св. Климент Охридски“
Надежда Цекулова, директор програма "Кампании и комуникации" на БХК
Нели Керемидчиева, Фестивал "Възможното образование"
Д-р Нели Колева, образователен експерт, преподавател в Американски университет - България
Николай Здравков, психолог и образователен експерт
Николай Колев, философ и културолог
Николай Колев, биохимик
Нора Гавазова, Фондация за детско развитие "Калейдоскоп"
Огнян Исаев, журналист, психолог, активист за правата на човека
проф. Олег И. Йорданов, математически физик, гостуващ професор, Калифорнийски политехнически университет и Морска академия, САЩ
Петя Димитрова, социален педагог
Петя Нойчева, адвокат
д-р Радосвета Стаменкова, Българска асоциация по семейно планиране
Радостина Цветкова, учител, родител, активен гражданин
гл. ас. д-р Рая Апостолова, ИФС, БАН
Розалия Михайлова, логопед
д-р Румен Петров, доцент по социална работа, НБУ
проф. Румен Ценов, професор емеритус от Софийския университет, доктор на физическите науки
Румяна Асенова, помощник-учител
доц. д-р Светлана Ангелова, НБУ
проф. Светла Колева, социолог, Институт по философия и социология при БАН
Светлана Нанчева, педагог, сдружение Професионален форум за образованието
Северина Димитрова, социален работник
Силвия Василева, психолог
проф. д-р Силвия Николаева, преподавател в Софийския университет
Славчо Свиленов, учител, ЧСУ "Българско школо"
Снежана Стефанова, правозащитен адвокат
Спасена Албанска, социален работник, ЦОП Мога
Стефан Иванов, писател
доц. Страхил Георгиев, Физически факултет, СУ "Св. Климент Охридски"
Татяна Захариева, основател на Cosmos International School
Татяна Майони - пианист и педагог, НМУ и СУ
д-р Теодора Цанкова, филолог и преподавател, СУ „Св. Климент Охридски"
д-р Тодор Тодоров, създател на Гражданска група „Математика за всички деца“
Траян Траянов, образователен експерт, родител
Цвета Брестничка, писател
Цветомир Джерманов, архитект, преподавател, Студио Прожектиране
Юлиана Белчева, учител по физика и астрономия
Юлиана Методиева, правозащитен журналист, "Маргиналия"
Юлия Спиридонова, детска писателка
Явор Хаджиев, учител
Яна Аврамова, преподавател, НБУ
Яна Алексиева, Асоциация Родители
доц. д-р Янко Николов, астрофизик и преподавател, БАН
