МИХАИЛ ВЕШИМ, в. "Стършел"

За своята 25-та годишнина Дарик радио избра с помощта на слушателите си 25-те най-хубави български думи.

Сред избраните има очаквани – Мир, Мама, Отечество… И неочаквани – Майсторлък, Омая, Вдъхновение. Има такива, които вървят заедно – Вяра, Надежда, Любов… И техни подобни – Любя, Обич, Ласка… Думи от миналото – Гайда, Огнище, Чедо… Има даже дума за тост – Наздраве!

Но липсва една, най-важната – Човещина.

Това е думата, която липсва не само в подборката-речник на Дарик радио. Тя изчезна от речника на днешния българин. Изчезна и от новините. Без тази дума новините изглеждат така: в дом за деца с увреждания, вместо да се грижат за болните, възпитателки ги пребиват. Други деца, 14-15-годишни, убиват от бой клошар, който с нищо не ги е предизвикал – просто така, за забавление. Или като геройство. И в двата случая „геройствата” са документирани – някой е снимал с мобилен телефон. Снимал отстрани, без да се намеси, без да спре гаврата с безпомощните жертви.

Жестокост има всеки ден, телефони за снимки всеки носи в джоба си, само човещина няма.

Къде да я търсим – в парламента, където грубостите са ежедневие или в медиите – при езика на омразата? По кината – сред труповете на екшъните или по стадионите – в битките между агитките? В болниците, където пациенти бият лекари… Или по пътищата, там войната не престава…

Напоследък човещината съвсем изчезна, заменят я ругатни с адрес: джендър.

Всеки българин, разбрал и не разбрал, чел и недочел вече има мнение по някаква Истанбулска конвенция. Един международен документ срещу насилието над жени, подписан и ратифициран от повечето европейски страни, у нас предизвика шок и ужас: ще ни сменят насилствено пола! Веднага след подписването мъжете ще станат жени и обратното, а „обратните” – нещо трето – трети пол. Още по-лошо ни чака: велико преселение на травестити от изтока – ще ни залеят ирански или иракски транссексуални, а ние трябва да им осигурим убежище по силата на подписаната конвенция. Някаква женица в телевизионна дискусия пищеше, че като идела на фитнес, в женската съблекалня щял да я изнасили мъж, преоблечен като жена. Същият изнасилвач щял да й се яви и в тоалетната на мола…

Озверяваме бързо, безнадеждно почти. Много видимо аз, още по-видимо – ти…

Няма дискусия, има говорилня, никой никого не слуша, патриотите скачат срещу правозащитниците, яките мъже налитат срещу учените, наричайки ги „меки китки”, жените псуват хамалски, а политиците се въртят като калайджии – как да нагодят позицията си – хем да е европейска, хем популистка…

Нашите социалисти измъдриха и референдум, та народът да се произнесе по фундаментален въпрос: да си бием ли жените или не?

Сами си сменихме, но не пола, а представата за добро и зло.

И православната ни църква помогна за подмяната. Синодалните архиереи не просто се обявиха против Истанбулската конвенция, а направо я анатемосаха. С най-крайни клетви и закани – един владика дори се произнесе като езиковед. Без да се сеща за думи като човещина, съчувствие, състрадание, той намери прилика между джендър и джендем (ад – тур.) - двете думи били с един корен. А какво мисли владиката езиковед за думата джандар – и редно ли е един Божи служител да се държи като джандар при споменавате на джендър – понятие, което явно не разбира?

В началото на януари отбелязахме 170 години от рождението на Христо Ботев. Наричаме го велик поет и революционер, размахваме името му като байрак, кръщаваме с него футболни отбори, патриоти си го татуират на гърдите, а един родолюбец от „Лозенец” дори го е нарисувал, заедно с Левски, върху вратата на гаража си.

По-лесно е да си татуираш Ботев на бицепса, отколкото да го прочетеш. Как ще ви се стори това изречение (от писмо на поета до приятеля му Иван Драсов): „Аз съм готов за целта да употреба сичките страшни средства, освен подлостта и лъжата, защото преди сичко трябва да сме човеци, после вече българи и патриоти.”

След тия думи може да изкарате и Ботев джендър … За мен е ясно, че така ще ме наречете в говорилнята на социалните мрежи.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 99 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?