„Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!“  – „Ex Ponto“

„Най-мъчително за човека е, когато почне да изпитва съчувствие към самия себе си.“ – „Ex Ponto 

„Животът ни връща само това, което даваме на другите.“ – „Ex Ponto“

„Нищо не свързва хората така, както общото и щастливо преживяно нещастие."

„Болестта е сиромашката съдба, но и наказание за богатите.“

„Каквото не боли - то не е живот, каквото не отминава - то не е щастие.“

„Любовта живее по-малко дори от една пролет.“

„Любовта, когато е искрена и дълбока, лесно прощава и забравя.“

„Странно е колко малко ни е нужно, за да бъдем щастливи, и още по-странно е колко често именно това малко ни липсва!“

„Който прави добро, от него се очаква още повече добро.“

„Толкова неща в живота имаше, от които се бояхме. А не трябваше. Трябваше да живеем.“

„Рана, която се крие, бавно и тежко зараства.“

„В земята на омразата най-много мразят онзи, който не умее да мрази.“

„Всички хора са ми необходими. Всички, от старицата, която ме е поела на ръце, когато съм се появил на този свят, до непознатия минувач, който ще свали шапка, ще се прекръсти и ще ми пожелае вечен покой и лека пръст, когато ме понесат към гробищата.“

„Щом едно правителство усети потребност да обещава на своите граждани чрез плакати мир и благосъстояние, трябва да сте под тревога и да очаквате обратното.“

„Писателят и неговото дело не служат никому, ако по един или друг начин не служат на човека и на човечеството. Това е важното.”

ИВО АНДРИЧ – югославски писател и дипломат, роден на 9 октомври 1892 г. Романът му „Мостът на Дрина“ е неговият  Magnum opus.  През 1961 г. получава Нобелова награда за литература в конкуренцията на Толкин , Лоурънс Дюрел, Греъм Грийн и Робърт Фрост. Дарява паричната премия на националната библиотека на Босна и Херцеговина. Умира на 13 март 1975 г.