ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

През пролетта на 1985 г. Държавна сигурност е хваната по бели гащи от неизвестен стихоплетец, който успява да пробута в „Пулс” – вестника на тогавашната младежко-творческа интелигенция – стихотворение, в което е закодиран акростихът „Долу Тодор Живков” (в броя от 5 март 1985 г.).

Това е огромен пробив в работата на натовареното с контрола на интелигенцията Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, което играе и ролята на своеобразен цензор.

След като се разчува за появата на дръзкия акростих, ДС е впрегната да установи кой стои зад пряката словесна атака срещу първия партиен ръководител.

Събирани са сведения не само за случилото се в редакцията на в. „Пулс”, но и за коментарите в столицата и провинцията за гафа.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно сведение относно: Коментари по повод отпечатано стихотворение на страниците на в. „Пулс”.

То е на агент на Окръжно управление на МВР-ДС – Варна и описва как е коментиран случаят в издателство „Български писател”.

Стихотворението „Есен”, в което е закодиран предизвикателният акростих „Долу Тодор Живков”, е подписано с името на Маргарита Петкова, но при проверката се оказва, че то не е нейно.

Творбата стига до печат от папка със стихотворения, получени в редакцията и подадена от редактора Иван Гранитски (след промените директор на БНТ през 90-те години при управлението на БСП и агент на ДС).

Обект на проверка са и главният редактор на изданието Борислав Геронтиев, както и завеждащият отдел „Поезия” Венко Евтимов.

Заподозрян е и бившият главен редактор на „Пулс” Божидар Божилов, а сред арестуваните по случая, които ДС разпитва за евентуално авторство, е и поетът Георги Тахов (впоследствие разкрит като агент на ДС). Но ДС така и не успява категорично да установи кой е истинският автор на стихотворението. А то е следното:

 

ЕСЕН

Дърветата умират прави

Отронват бавно свойте листи,

Литнали нагоре към земята, а

Устремът надолу ги задържа.

 

Това прочетох някъде,

Останалото го измислих,

Докато в далечна есен

Отмиваше студа на лятото

Редях скупчените си спомени.

 

Желето на заглъхналите думи

И ехото на мислите – не мои

Във хаоса от истински илюзии,

Които сграбчваха неистово

Остатъка от есента –

Внезапно лумнаха във стих.

 

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята