ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

През пролетта на 1985 г. Държавна сигурност е хваната по бели гащи от неизвестен стихоплетец, който успява да пробута в „Пулс” – вестника на тогавашната младежко-творческа интелигенция – стихотворение, в което е закодиран акростихът „Долу Тодор Живков” (в броя от 5 март 1985 г.).

Това е огромен пробив в работата на натовареното с контрола на интелигенцията Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, което играе и ролята на своеобразен цензор.

След като се разчува за появата на дръзкия акростих, ДС е впрегната да установи кой стои зад пряката словесна атака срещу първия партиен ръководител.

Събирани са сведения не само за случилото се в редакцията на в. „Пулс”, но и за коментарите в столицата и провинцията за гафа.

Това разкрива документ от архивите на ДС, който desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретно агентурно сведение относно: Коментари по повод отпечатано стихотворение на страниците на в. „Пулс”.

То е на агент на Окръжно управление на МВР-ДС – Варна и описва как е коментиран случаят в издателство „Български писател”.

Стихотворението „Есен”, в което е закодиран предизвикателният акростих „Долу Тодор Живков”, е подписано с името на Маргарита Петкова, но при проверката се оказва, че то не е нейно.

Творбата стига до печат от папка със стихотворения, получени в редакцията и подадена от редактора Иван Гранитски (след промените директор на БНТ през 90-те години при управлението на БСП и агент на ДС).

Обект на проверка са и главният редактор на изданието Борислав Геронтиев, както и завеждащият отдел „Поезия” Венко Евтимов.

Заподозрян е и бившият главен редактор на „Пулс” Божидар Божилов, а сред арестуваните по случая, които ДС разпитва за евентуално авторство, е и поетът Георги Тахов (впоследствие разкрит като агент на ДС). Но ДС така и не успява категорично да установи кой е истинският автор на стихотворението. А то е следното:

 

ЕСЕН

Дърветата умират прави

Отронват бавно свойте листи,

Литнали нагоре към земята, а

Устремът надолу ги задържа.

 

Това прочетох някъде,

Останалото го измислих,

Докато в далечна есен

Отмиваше студа на лятото

Редях скупчените си спомени.

 

Желето на заглъхналите думи

И ехото на мислите – не мои

Във хаоса от истински илюзии,

Които сграбчваха неистово

Остатъка от есента –

Внезапно лумнаха във стих.

 

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Характерът е най-важният компонент на красотата.“

София Лорен, италианска актриса, родена преди 87 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.