ВЕЛИСЛАВ МИНЕКОВ, БНР
Има нещо, което не разбирам. Срещу г-н Божков има седем обвинения, но те нямат нищо общо с неговата колекция. Не мога да разбера защо там се влиза и се пипа по такъв начин - защото е богат и защото не могат да му вземат парите, които отдавна са в чужбина?
Какъв е този странен акт? Колекцията му беше призната от държавата през няколко правителства.
За съжаление Законът за културното наследство беше променян за удобство на подобен тип колекционери. Доказването на произхода на колекцията беше отхвърлено, достатъчно е да си притежавал антиките пет години. Когато ги регистрираш, вече можеш да искаш да създадеш и музей, да ги продаваш, да ги разменяш.
От гледна точка на всичко случило се през годините това е напълно легална колекция. За което съжалявам, тъй като наистина трябва да се търси откъде са тези предмети. Обаче никой не посмя да зададе въпрос.
Но това не е единствената подобна колекция в България. Доколкото знам, регистрирани на видни колекционери подобни съкровища са не повече от пет или шест. Те всичките са съставени по един и същ начин. Колекцията на Божков е единствената с придобивки от тържищата по света, от аукциони и това е абсолютно различно от всички други величави колекции, друг никой не си позволява подобно нещо. Там цените са страхотни и никой не би похарчил - много по-лесно е да прибереш нещо, което са ти го донесли иманярите, отколкото да участваш в търг на "Сотбис" и "Кристис".
Интересува ме това, което е от нашите земи, тъй като там е безобразието. Това е кражба от нас самите. Това е унищожената ни история. Това са варварски актове, в които, за да се стигне до предмет, се унищожават слоеве от историята. Унищожава се стъкло, унищожава се керамика, важното е да се стигне до някакъв вид метал. И това продължава и до ден-днешен.
Аз съм говорил много срещу иманярството, но тук няма спасение,трябва да се приложат някои закони от Европа. По някакъв начин да се направи така, че иманярите да могат да ровят не там, където има археологически резервати, не там, където зоните са защитени със закон, а на места, където никой не може да предположи, че има нещо скрито. Нека да обикалят нивите, нека да обикалят баирите, но не в старите ни крепости, не в места, където е ясно, че има находки. Това би трябвало да бъде забранено.
Със срам ще си призная, че през 2003 г., когато бях парламентарен съветник по създаването на Закона за културното наследство, с очите си видях, че най-важното в него е движимото културно наследство и че целият закон се движи в интерес на богатите български колекционери.
Тогава напуснах, след това един ден се появи като министър г-н Петър Стоянович, аз отидох при него, обясних му, че законът е опасен, че е несъвършен. Той направи комисия, бях включен още веднъж, но правителството се задържа твърде кратко и оттогава нищо.
Когато има такива съкровища, държавата трябав да направи възможно да се заделят средства и да ги откупи. Вместо да бъдат предлагани на всякакъв вид айдуци или да бъдат изнасяни. Това съществува навсякъде, защо не се прави и тук? Нека законът да забранява износа, но да поощрява изкупуването на тези предмети, когато са намерени на място, което не е археологически разкопки.
На г-н Божков официално му беше разрешено да прави колекция.
Дайте да изброим имената, които присъстваха на изложбата му в Москва. Аз по случайност пътувах тогава през Москва и там се видях с делегацията, поканена от г-н Божков да присъства на откриването, не можете да си представите за какви важни хора става дума, даже е смущаващо. Тази група от важни лица присъстваше и на изложбата му в Националния исторически музей. Изобщо всичко беше толкова легално, толкова прекрасно...
Искате ли да попитате граничните власти кои са хората, които са се ползвали със заслугата да се повозят на самолета на г-н Божков?
Със съкращения
