АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, "ДОЙЧЕ ВЕЛЕ"

Срам. Това изпитвам, когато си спомням за десетилетното управление на Тодор Живков. И не защото „при Тошо всичко беше лошо” - това обобщение е неточно. Не и поради факта, че този държавник сякаш беше някакъв съвсем различен антропологичен тип, в сравнение с хората, които харесвам.

Не, срамът идва от сякаш селективната концентрация на манталитетни свойства и нагласи у този човек, които са хем типични за много хора в България, хем „описват” населението по тези ширини единствено като несимпатична карикатура. А това не е честно.

Менгемето в главата на Живков

Селото, провинцията, семейството, патриархално-феодалните нагласи - така си представям ценностната нагласа на Живков, който сигурно е вярвал, че обикновеният, простият човек задължително и по определение е по-добър от онези другите, с претенциите. И че той самият, оказал се патриарх на 8 милиона българи, е длъжен първо да се погрижи за семейството си, после - за вечното си оцеляване на върха, а накрая да направи нещо и за тези добри, прости хорица.

И как го правеше Живков? Ами правеше го с помощта на неизчерпаемите си „хитринки”, с ухажване и сниживане пред ръката, която го храни (Москва), с усулване и разсейване, с дебелашки шеги, с безгранична подозрителност и селски интриги, с отмъстителност и с потресаващо безразличие към всякакви морални изисквания. Неговите принципи изглеждаха съвсем другояче. Първо - да набави и изкрънка оттук-оттам (главно от СССР, но накрая дори и от ФРГ) необходимите пари, за да мирува населението, което самó не можеше да си осигури поносим стандарт. Второ - никой да не посяга на властта му, дори по най-безобидния начин. Защото до края на управлението му се знаеше едно: много неща са допустими и простими в НРБ, но да се говори (камо ли действа) срещу „Първия” - това е тежко престъпление. Някой може да каже, че е наивно от днешна гледна точка да се мисли за възможностите на демокрацията и свободата на словото в тогавашната НРБ. Но аз имам предвид не тези либерални ценности, а менгемето в главата на самия Тодор Живков, за когото очевидно не съществуваше дори идеята, че някой би си позволил да мисли и действа различно от него. Означава ли това, че Живков беше глупав човек? Не знам.

Унила България

Но във всички случаи той насърчаваше глупостта наоколо си. Глупостта и мързела. Сигурно го е правел неволно, от инстинкт за самосъхранение или пък поради „демократичната” си интуиция, която му е говорела, че повечето хора са глупави и мързеливи, тъй че най-добре да залага на тях. Дали е бил прав? И това не знам.

Факт е обаче, че след десетилетното управление на Тодор Живков България и до днес изглежда една унила и уморена страна, все още белязана от неговия манталитет и от неговите ценности.

Коментари  

0 #4 Анна 10-11-2017 22:05
Човек, ти къде гледаш - Радичков, Емилиян Станев, театър, кино - не мога да ги изредя - България с двама космонавти, опера, спорт, а не сополи като сега. Химия, индустрия, цигани, вкарани в път, лекари велики! Мини с кола сега в това гробище, което е тук! Хората имаха достойнство, не ги учеха от деца да целуват задници, за У мола!!!!
Цитиране
0 #3 Марина 10-11-2017 21:14
Г-н Андреев, България и българите са тъжни, уморени, нещастни, бедни, чувстват се ограбени -материално, социално, духовно - във всякакъв аспект!Но това не е наследство от времето на Т. Живков, нелепо е да твърдите това, защото не е истина. Ние сме смазани във всяко едно отношение от недъгави, неграмотни, алчни и КРАДЛИВИ псевдополитици, МУТРИ! ТЕ УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРИЯ! А всички ние, вместо да се борим за РОДИНАТА си и да възстановим моралните, нравствените и духовни ценности на нацията, пишем си във фейсбук, жалваме се колко несретни сме, колко нещастни сме... Защо позволяваме да ни унижават,да ни ограбват и да се гаврят с нас някакви "политици", взети от улицата???
Цитиране
-1 #2 elena 10-11-2017 16:54
Менгеме има, но е в главата на автора АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ. Изпитвам срам, когато чета статиите му, въпреки че моето семейство беше репресирано по времето на Тодор Живков.
Цитиране
-1 #1 АННА 10-11-2017 14:49
МНОГО ДОЛНА ПОСТЪПКА АНДРЕЕВ....МОЖЕ ДА ТИ ИЗДЕЙСТВАМЕ ПРЕВИЛЕГИЯТА НА " АКТИВЕН БОРЕЦ"..ТОЛКОВА ИЗМЪЧЕН....А, ЗАЩО НЕ ДОЙДЕ ДА ЖИВЕЕШ В БЪЛГАРИЯ А, СИ ЖИВУРКАШЕ В ГЕРМАНИЯ И ОТ ТАМ ИЗПРАЩАШЕ ТВОИТЕ " КРОКОДИЛСКИ СЪЛЗИ" ! ЕЛА ДА АНАЛИЗИРАШ ИЗМИНАЛИТЕ ОТ ТОГАВА 28 ГОДИНИ....АКО ИМАШ СМЕЛОСТ !
Цитиране

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 124 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.