В декларация до френския вестник "Обс" Юлия Кръстева - световноизвестният философ, психолог, лингвист, семиотик и изследовател, обяви, че не е била агент на комунистическата Държавна сигурност в България, съобщи Франс прес. 

Преди два дни Комисията по досиетата я разкри като сътрудник, регистриран от ст. лейт. Иван Божиков през 1971 г. и съобщи, че има документи, че е сътрудничила на отдели III (европейски страни) и IV (САЩ, Англия и Канада) на външното разузнаване. Псевдонимът й е бил Сабина.

Кръстева нарече новината клевета. "Някой иска да ми навреди", заявява тя. 

Авторката живее във Франция от 1966 г., където заминава със стипендия на френското правителство. Шокиращо е, че има документи, че е била вербувана 5 години по-късно, когато отдавна се е установила в Париж.  

Комисията не разполага със сведения, писани от агент Сабина, но има други документи в картотеката - регистрационни картони, както и документи за вербуването й.

 

 

 

 

„Има огромен натиск върху младите хора. Всички им казват какви трябва да бъдат и не ги оставят сами да го открият.“

Кейт Уинслет, британска актриса, родена на 5 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...

Защо толкова късно?

Роден през 1909 г. в една и съща година с нашите Никола Вапцаров и Димитър Димов, но и с европейските си „колеги“ Йожени Йонеско, Жан Ануи и Чезаре Павезе, Фанти влиза през „джазовия“ вход на литературата