ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Известната поетеса и писателка Лиляна Стефанова бе разкрита като секретен сътрудник на тоталитарната комунистическа Държавна сигурност. Комисията по досиетата установи нейната принадлежност към ДС при проверката на литературно списание „Обзор”, резултата от която обяви днес (решение №2-1269 от 11 април 2018 г.).

Проверката е засегнала общо 12 лица, заемали ръководни постове в изданието, като от тях единствено с установена принадлежност е Лиляна Стефанова в качеството ѝ на главен редактор на списанието.

Родената през 1929 г. в София Стефанова е регистрирана през 1965 г. като секретен сътрудник на Първо управление на ДС (от 1969 г. Първо главно управление - ПГУ, б.а.) под псевдонима „АЛБЕНА”.

Според изнесената от Комисията по досиетата информация тя е използвана от отдел 08 „Активни мероприятия” на ПГУ и отдел 14 „Културно-историческо разузнаване” на разузнавателното управление. Снета от оперативен отчет през 1979 г.

Агентурното ѝ минало е установено от документи от щатни служители, съдържащи се в досието ѝ, както и от вписването ѝ в картотеката на ПГУ и регистрационния дневник.

По всяка вероятност и нейното досие е прочистено от агентурни донесения, както това на Юлия Кръстева, която беше разкрита като секретен сътрудник също на ПГУ преди две седмици.

Прави впечатление, че Лиляна Стефанова е привлечена като секретен сътрудник през 1965 г. – годината, в която заминава на специализация в Лондон и по всяка вероятност вербуването ѝ е свързано именно с това нейно задгранично посещение в една от развитите западни държави по време на Студената война.

Лиляна Стефанова завършва Държавния институт за театрално изкуство в Москва със специалност режисура. Впоследствие приета в Литературния институт „Максим Горки“. Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва и писателската програма към университета в Айова, САЩ (1988). Като ученичка за първи път публикува стихове във в. „Средношколско единство“ (1945). Като студентка издава първата си стихосбирка през 1952 г., която е преведена на руски. Автор е на повече от петдесет книги поезия, проза, есеистика и творби за деца, публицистика, драми, а прозата и поезията ѝ са преведени на 31 езика.

Била е зам.-главен редактор на сп. „Септември“ (1964-1965), създател и главен редактор на  списание „Обзор“, главен редактор на в. „Литературен фронт“ (1988-1989). Заемала е и други ръководни постове извън литературата – зам.-кмет на София (1977-1980), зам.-министър на образованието (1980-1984). Била е председател на Българския ПЕН център (1980-1990), както и секретар на комисията за култура на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел. Участвала е в редица големи форуми на ПЕН в целия свят. Преди две години издаде свои мемоари, озаглавени "Моят луд век".

 

СПИСАНИЕ

Комисията по досиетата обяви и проверката в списание „Витамин Б” (1996-1999), която е засегнала 5 лица от ръководството му (решение №2-1268 от 11 април 2018 г.). Установена е принадлежността към ДС на едно лице, но данните за него не са обявени, тъй като е починало и по закон в такива случаи информацията не е публична.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков