ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Комунистическата пропаганда в България по време на тоталитарното управление на БКП е била толкова силна, че само съветските книги, с които през 70-те години на ХХ век са се опитвали да промиват мозъците на хората в България, за достигали 7 милиона на година.

Това става ясно от предаване на радиостанция „Свободна Европа“ през 1978 г., с което Държавна сигурност е разполагала.

Тя е получавала т. нар. червен бюлетин на БТА, в който се о отразявала „вражеската пропаганда“ против България.

Това са представлявали всички критични материали срещу комунистическия режим в България, излъчвали по западните радиостанции и телевизии или публикувани в печатни издания.

Върхушката на БКП още през 50-те години се разпорежда „вражеските радиостанции“, сред които попада и българската секция на „Свободна Европа“, да бъдат подслушвани. Така се стига до поверителния бюлетин „Чужда пропаганда против България“ на БТА, до който достъп са имали само определени по специална номенклатура от режима институции и техните ръководители.

В конкретното предаване на радио „Свободна Европа“, документ от който desebg.com публикува онлайн, се коментират Дни на съветската култура, пробутвани на българите от БКП.

Това прави служителят в българската секция на РСЕ Душко Петров, журналист, работил във в. „Труд“ преди да избере свободата на Запад.

Той цитира висши партийни кадри, които в София коментирали, че дните на съветската култура били „нов израз на все по-нататъшното сближаване между нашите две страни и народи“.

Според официално разпространената от режима информация, цитирана в материала, след 9 септември 1944 г. в България са внесени над 330 000 заглавия  на съветски книги с тираж над 70 милиона.

Имало е периоди, когато само за една година са внасяни 7 милиона съветски книги или средно по една книга на глава от населението.

„Едностранчивото тълкуване на въпроса за международните културни връзки и еднопосочният характер на българо-съветските културни връзки е фактически средство за съветизация на българския културен живот“,  се посочва още в коментара.

Обаче се казва, че вместо желания интерес и любов към съветската книга, се наблюдавало обратната реакция сред огромна част от обществото.

 

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...