ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Комунистическата пропаганда в България по време на тоталитарното управление на БКП е била толкова силна, че само съветските книги, с които през 70-те години на ХХ век са се опитвали да промиват мозъците на хората в България, за достигали 7 милиона на година.

Това става ясно от предаване на радиостанция „Свободна Европа“ през 1978 г., с което Държавна сигурност е разполагала.

Тя е получавала т. нар. червен бюлетин на БТА, в който се о отразявала „вражеската пропаганда“ против България.

Това са представлявали всички критични материали срещу комунистическия режим в България, излъчвали по западните радиостанции и телевизии или публикувани в печатни издания.

Върхушката на БКП още през 50-те години се разпорежда „вражеските радиостанции“, сред които попада и българската секция на „Свободна Европа“, да бъдат подслушвани. Така се стига до поверителния бюлетин „Чужда пропаганда против България“ на БТА, до който достъп са имали само определени по специална номенклатура от режима институции и техните ръководители.

В конкретното предаване на радио „Свободна Европа“, документ от който desebg.com публикува онлайн, се коментират Дни на съветската култура, пробутвани на българите от БКП.

Това прави служителят в българската секция на РСЕ Душко Петров, журналист, работил във в. „Труд“ преди да избере свободата на Запад.

Той цитира висши партийни кадри, които в София коментирали, че дните на съветската култура били „нов израз на все по-нататъшното сближаване между нашите две страни и народи“.

Според официално разпространената от режима информация, цитирана в материала, след 9 септември 1944 г. в България са внесени над 330 000 заглавия  на съветски книги с тираж над 70 милиона.

Имало е периоди, когато само за една година са внасяни 7 милиона съветски книги или средно по една книга на глава от населението.

„Едностранчивото тълкуване на въпроса за международните културни връзки и еднопосочният характер на българо-съветските културни връзки е фактически средство за съветизация на българския културен живот“,  се посочва още в коментара.

Обаче се казва, че вместо желания интерес и любов към съветската книга, се наблюдавало обратната реакция сред огромна част от обществото.

 

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.

 

„Комедията е много по-трудна от трагедията и изисква много по-добро обучение. Много по-лесно е да накараш хората да плачат, отколкото да се смеят.”

Вивиан Лий, английска актриса, родена на 5 ноември преди 113 години 

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.

 

Впечатляваща черна комедия (ревю)

 

„Такси за рая“ – когато пътят към Европа минава през балканския абсурд

Слай си спомня за своята бурна младост (ревю)

 

„Стъпалата“ е вдъхновяваща и искрена мемоарна книга, дело на легендарния Силвестър Сталоун.