ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Комунистическата пропаганда в България по време на тоталитарното управление на БКП е била толкова силна, че само съветските книги, с които през 70-те години на ХХ век са се опитвали да промиват мозъците на хората в България, за достигали 7 милиона на година.

Това става ясно от предаване на радиостанция „Свободна Европа“ през 1978 г., с което Държавна сигурност е разполагала.

Тя е получавала т. нар. червен бюлетин на БТА, в който се о отразявала „вражеската пропаганда“ против България.

Това са представлявали всички критични материали срещу комунистическия режим в България, излъчвали по западните радиостанции и телевизии или публикувани в печатни издания.

Върхушката на БКП още през 50-те години се разпорежда „вражеските радиостанции“, сред които попада и българската секция на „Свободна Европа“, да бъдат подслушвани. Така се стига до поверителния бюлетин „Чужда пропаганда против България“ на БТА, до който достъп са имали само определени по специална номенклатура от режима институции и техните ръководители.

В конкретното предаване на радио „Свободна Европа“, документ от който desebg.com публикува онлайн, се коментират Дни на съветската култура, пробутвани на българите от БКП.

Това прави служителят в българската секция на РСЕ Душко Петров, журналист, работил във в. „Труд“ преди да избере свободата на Запад.

Той цитира висши партийни кадри, които в София коментирали, че дните на съветската култура били „нов израз на все по-нататъшното сближаване между нашите две страни и народи“.

Според официално разпространената от режима информация, цитирана в материала, след 9 септември 1944 г. в България са внесени над 330 000 заглавия  на съветски книги с тираж над 70 милиона.

Имало е периоди, когато само за една година са внасяни 7 милиона съветски книги или средно по една книга на глава от населението.

„Едностранчивото тълкуване на въпроса за международните културни връзки и еднопосочният характер на българо-съветските културни връзки е фактически средство за съветизация на българския културен живот“,  се посочва още в коментара.

Обаче се казва, че вместо желания интерес и любов към съветската книга, се наблюдавало обратната реакция сред огромна част от обществото.

 

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция”, издание на Комисията по досиетата, 2015 г.

 

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 162 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден