„Мисля, че съм единствената филмова звезда, която е изгряла въпреки филмите си, а не заради тях. Имал съм някои истински провали“, казва Бърт Рейнолдс (1936–2018), от чието рождение се навършват 90 години, отбелязва БТА.

Холивудски сърцеразбивач със самоироничен чар, тъмни очи, емблематичен мустак и прочутите си космати гърди, които често демонстрира на екрана, Рейнолдс невинаги печели одобрението на критиците, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Въпреки това години наред той е сред десетте най-популярни филмови звезди в света, а в периода 1978–1982 г. оглавява боксофис класациите.

От автомобилните комедии като „Смоуки и бандитът“ до романтични истории като „Започвайки наново“, Рейнолдс забавлява публиката повече от четири десетилетия – най-често в ролята на добродушен мачо, който и извън екрана не изглежда много по-различен.

Кариерата му обхваща близо 100 филма и безброй телевизионни участия. На няколко пъти е на косъм от смъртта – често заради настояването си сам да изпълнява опасните каскади, както в „Избавление“ (1972). Десет години по-късно, след като челюстта му е счупена по време на снимачен инцидент, той развива зависимост от обезболяващи. Драстичната загуба на тегло поражда дори слухове, че е болен от СПИН.

Колегите му го описват като взискателен и отдаден професионалист, който упорито се бори със собствените си демони, включително променливия си нрав. Самият той обаче поддържа образа на безгрижен човек, който не приема кариерата си прекалено насериозно.

Често измъчван от съмнения, Рейнолдс не понася сравненията с младия Марлон Брандо. Силен характер, той влиза в конфликти с режисьори и продуценти и признава, че дълго време е избирал „най-забавните, а не най-предизвикателните“ роли. Отказва и сериозни предложения – сред тях роля в „Думи на обич“, която по-късно носи „Оскар“ на Джак Никълсън.

Самият Рейнолдс никога не печели „Оскар“, макар да е номиниран за поддържаща роля и отличен със „Златен глобус“ за „Буги нощи“ (1997) на Пол Томас Андерсън. Тогава статуетката отива при Робин Уилямс за „Добрият Уил Хънтинг“, припомня „Гардиън“.

„Веднъж казах, че предпочитам трофея „Хейсман“ пред „Оскар“, споделя по-късно той. „Излъгах.“

Бъртън Леон Рейнолдс-младши е роден на 11 февруари 1936 г. в Лансинг, Мичиган. Израства в Ривиера Бийч, Флорида, където баща му е началник на полицията. Понякога твърди, че е роден в Уейкрос, Джорджия – признание, което по-късно обяснява в мемоарите си „But Enough About Me“ (2015): „Израснах като южняк, който не искаше да бъде янки.“

Макар да участва в училищни пиеси, първата му страст е американският футбол. Тежка травма след автомобилна катастрофа през 1955 г. слага край на спортната му кариера. По-късно учи актьорско майсторство, печели стипендия за „Хайд Парк Плейхаус“ и започва телевизионна кариера в Ню Йорк.

През 60-те години често получава роли на индианци – шегува се, че единственото, което не е изиграл, е Покахонтас. Истинският пробив идва в началото на 70-те, когато става любим гост в токшоутата на Джони Карсън и Мърв Грифин, представяйки се като „най-известния неизвестен“.

„Прекарах 10 години, изглеждайки мъжествен и казвайки „Горе ръцете!“. Сега вече имам популярност. Хората са чували за мен“, казва той през 1972 г.

Същата година „Избавление“ му носи признание и спекулации за номинация за „Оскар“. Малко след премиерата обаче той позира гол за „Космополитън“ – ход, който предизвиква сензация, но затруднява възприемането му като сериозен актьор. „Беше глупаво. Наистина съжалявам“, признава години по-късно.

Следват повече от 20 филма за десетилетие, повечето касови успехи. „Смоуки и бандитът“ (1977) се превръща в култов хит – надминат по приходи същата година единствено от „Междузвездни войни“. На снимачната площадка пламва и връзката му със Сали Фийлд. „На екрана виждаш как двама души се влюбват. И това е вярно“, пише той.

През 80-те идват спадове – неуспешни филми, болезнен развод с Лони Андерсън и финансови проблеми. След инцидент на снимачната площадка на „Градска жега“ със счупена челюст той развива зависимост към медикаменти. По-късно преминава и през рехабилитация заради болкоуспокояващи след травма на гърба.

Рейнолдс обаче намира път обратно към успеха. Сериалът Evening Shade му носи „Еми“ през 1991 г. През 2010 г. претърпява тежка сърдечна операция с пет байпаса. Заради дългове продава на търг лични вещи, включително наградите си, което определя като „освобождаващо преживяване“.

През 2018 г., на 82 години, е избран за роля в „Имало едно време в Холивуд“ на Куентин Тарантино и участва в репетиции, но на 6 септември сърцето му спира.

В мемоарите си Рейнолдс признава съжаление за пропуснатите възможности.

„Едва на почти 40 години реших, че искам да бъда уважаван като актьор“, пише той. И добавя с типичната си самоирония: „Може да не съм най-добрият актьор в света, но съм най-добрият Бърт Рейнолдс на тази планета.“