БОРИС МИСИРКОВ, "ФЕЙСБУК"

Уважаема госпожо Фандъкова,

Тези дни бяха премахнати строителните заграждения около новата метростанция на Орлов мост. Въпреки всички предизборни обещания за по-качествени строителни работи в столицата и строг контрол на изпълнението им, алеите в тази част на Княжеската градина са тотално обезобразени след ремонта.

Извивките на възстановените алеи не отговарят на оригиналната им линия и се разминават сериозно с радиуса на съществуващите неремонтирани алеи. Снадките на старите и новите алеи са изпълнени по безобразен начин, с ъгли и чупки, които нарушават автентичната геометрия на парковото пространство.

Най-сериозният проблем е, че на мястото на масивните гранитни бордюри, с които са обрамчени и останалите алеи в Княжеската градина, са поставени евтини бетонни бордюрчета с широчина 8 см. Оригиналните гранитни бордюри допреди 2-3 дена бяха струпани на строителната площадка, а сега са извозени.

Като оставим настрана естетическата страна на проблема - а систематичната подмяна на качествените автентични елементи от градската среда с евтини малотрайни заместители не само съсипва облика на града, но и руши историческата ни памет - бих искал да задам няколко практически въпроса:

1. Ако тази смяна на материала е заложена в първоначалния проект, каква е причината за нея? Всеки нормален инвеститор би задържал всички качествени строителни материали, които са налични на площадката и годни за преизползване - вместо да поръча нови с по-ниско качество, да плати доставката им, а накрая и извозването на оригиналните елементи. Никой стопанин, който държи на имота си, не би подменил доброволно скъп и на практика вечен материал с евтин и малотраен заместител - за сравнение може да се види състоянието на разпадащите се бетонни бордюри, положени преди 8 (осем) години в локалното платно на бул. “Цар Освободител” отсреща, на метри от Княжеската градина.

Дори и да се е налагала частична подмяна или допълване на бордюрите, след всички други реконструкции в града Столична община би трябвало да притежава предостатъчни запаси от масивни гранитни елементи, които да се използват отново поне в най-представителните части на столицата.

2. Ако решението за смяна на материала е взето по хода на строителството, кой е отговорен за него?

3. Чия е собствеността върху извозените вече гранитни елементи?

Според бърза справка на предлаганото на пазара, цената на новопоставените бетонни бордюрчета е около 4 лв./л.м. по цени на дребно. Масивните гранитни бордюри са рядкост и цената на най-простия бичен гранит се движи между 60 и 82 лв./л.м. за дебелина 30х15 см. (доста по-малка от размера на оригиналните бордюри от Княжеската градина).

Ако извозените материали продължават да бъдат собственост на Столична община, какви са плановете й относно по-нататъшното им използване?

Ако материалите остават във владение на строителя - калкулирана ли е разликата в стойността на доставените и извозените бордюри, и заложена ли е тя в договора за реконструкция? Ако не, тази разлика на практика се явява допълнителна нерегламентирана печалба на строителя за сметка на инвеститора.

Ако въпросните бордюри вече са собственост на трето лице, какво е получила Столична община в замяна?

4. Ще бъдат ли възстановени току-що положените алеи в оригиналната им геометрия, така че да се свържат адекватно с останалите неремонтирани части на парка - и за чия сметка?

Всички тези питания засягат конкретен сектор от Княжеската градина, но са валидни и за пространството около новата метростанция при Военна академия, и като цяло за начина, по който се случва реконструкцията на пътните настилки в историческата част на града.

Надявам се на скорошен отговор на поставените въпроси.

 

С уважение:

Борис Мисирков

 

П.П. Същото питане е зададено и през портала на контактния център на Столична община. 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 86 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...