dnevnik.bg

Реставрираните, консервирани и открити преди около две години части от антична Сердика при столичното Ларго вече се рушат на много места. След ремонта на стойност над 17.7 млн. лв. (повечето от които евросредства) част от завършващите червени плочи върху новите надзиди са нацепени, счупени, а на места липсват.

Потърсени от "Дневник" за причините това да се случва, от Министерството на културата обещаха писмен отговор в следващите дни. 

От Столичната община, която според правителствено решение от февруари трябва да стане собственик на обекта и да го експлоатира безвъзмездно в следващите 10 г., коментираха, че още не са го получили за стопанисване. Оттам изразиха очакване при предаването комплексът да е "перфектен вид".

Процедурата по предаването на собствеността се забави, тъй като през март стъклените куполи се напукаха, а много от паветата бяха разместени или счупени.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.“

 Иън Флеминг, английски писател, роден на 28 май преди 114 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.