Уникалната сграда на Читалище „Светлина” в град Шипка, която е в руини, предизвика силно обществено вълнение. Преди два дни фотографът Божидар Чоторов извади проблема на показ, като публикува снимки в социалните мрежи.

Фотографът разказа по Нова телевизия:

„Когато публикувах снимките, не очаквах да има толкова широк отзвук, но хората се оказаха изключително съпричастни към тази кауза, което ме кара да вярвам, че все още културата не е загинала в България. искрено се надявам, че парите, необходими за възстановяването на читалището, ще бъде събрана. Говори се за сума от порядъка на 80 млн. лв.”

Той и семейството му обикалят страната и снимат забележителностите. В обектива им обаче попадат и доста голямо количество сгради пред разруха.

„Една част от хобито ни е т.нар. урбекс туризъм, тоест издирваме изоставени красиви сгради, които се опитваме да ги запазим, като целта ни не е просто да направим кадър на даденото място, а да уловим емоцията и духа на това място”, каза Чоторов.

Прелестната сграда е строена с дарителски средства и доброволен труд.

„На това място през 1861 г. шипченецът Христо Караджов инициира създаването на първата читалня, която по времето на Руско-турската освободителна война е напълно изпепелена от пожар. През 1931 г. се прави първа копка на читалището, в което се намираме в момента. То е построено изцяло с дарителски средства и доброволен труд”, разказа Веси Панайотова, кмет на Шипка. Според нея ръководството на Община Казанлък поставя други приоритети от обществена значимост на дневен ред.

"Основано през 1861г. по инициатива на 24 годишния родолюбив даскал Христо Караджов Народно читалище „Светлина” е едно от първите читалища в България.

По време на руско-турската освободителна война читалището изчезва в пламъци, но много скоро след нея дейността е възстановена в сградата на новопостроеното училище.

През 1930 г. читалището се сдобива със нова собствена сграда с уникалната си архитектура в центъра на града. На 861 кв.м. са разположени киносалон, театрална сцена и множество помещения, в които е кипял културен живот. За концерти, художествени представления и филмови прожекции, в читалището са се събирали като жителите на гр. Шипка, така и хора от околните райони.

За съжаление след "промените", поради липса на средства сградата е оставена да се руши и в момента представлява жалка гледка...", написа фотографът във "Фейсбук".

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 97 години.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.