ТАТЯНА КРИСТИ, "ФЕЙСБУК" 

Докато мутри от селски тип с прякори, а не с човешки имена и вид, разрушават паметници на културата с пълното съзнание, че никога няма да влязат в затвора, защото тези, които им позволяват да вилнеят, са имунизирани от прокуратурата и пуснати на криминален произвол – като полудели бесни кучета, България ще бъде изгорена земя.

Всяка ценност, всеки ресурс, всичко стойностно в страната ще бъде смазано и унищожено от подобни хора!

Градовете ни се превърнаха в грозилища – направени без мисъл и без желание за елементарно опазване на малкото, което остана като ценно архитектурно наследство. Модерните талибани няма да спрат да рушат! А тези, които са купили за жълти стотинки и чрез далавери ценни архитектурни паметници и не могат да ги разрушат, никога няма да вложат и стотинка във възстановявато им.

Центровете на големите ни градове са като след бомбандровка – строителни дупки, замразени за вечни времена от свине и свинари, рущаши се прекрасни сгради, които стоят от десетилетия и са станали опасни, без никой да търски отговорост на лупмените собственици, които не се грижат за тях и които само чакат удобен момент да ги бутнат.

И накрая на прокуратурата й „пречели гражданите” да си върши работата!

Бясна съм от това, че държавата – в лицето на импотентните си сифилистични институции, позволи да се събори поредният паметник на културата в София. За съжаление това няма да спре при така действащата недържава (освен ако няма прокуратура, дори не от румънски, а от американски тип.) 

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман