Относно:
Отворено писмо до Системно унищожаване на архитектурни паметници от края на XIX и началото XX век в София и България от българските държавни институции в условията на тежка корупция.
До: г-н Тибор Наврачич,
Европейски комисар за образование,
култура, младеж и спорт
Копие:
г-н Бойко Борисов,
министър председател
на Република България
г-н Боил Банов,
министър на културата
на Република България
г-жа Йорданка Фандъкова,
кмет на София
г-н Тодор Чобанов,
зам. кмет за култура
на София
г-н Здравко Здравков,
Главен архитект на София
г-н Вежди Рашидов,
Председател на парламентарната
комисията по култура и медии
Медии
Уважаеми г-н Комисар,
От името на ГИОКН искаме да Ви информираме за продължаващото с десетилетия тревожно състояние на сградите, паметници на културата в България.
Повод за това писмо е непосредствената заплаха от сигурно и неизбежно разрушаване на две архитектурни бижута в централната част на българската столица, и двете проектирани от известният български архитект Никола Лазаров.
Първата сграда - на метри от Народния театър в София, на ул. "Кузман Шапкарев" N 3, е в перфектно състояние, но в най-скоро време предстои да бъде разрушена, за да се построи на нейно място 8-етажна “офис сграда”.
Застрашената архитектурна и историческа забележителност е построена през първата половина на 20-ти век. До неотдавна е била защитена със статут на “паметник на културата”. По неизвестни причини, този статут е премахнат и сега сградата е оставена изцяло на решенията на новият си собственик - строителен предприемач, който харесва локацията и размера на парцела, но не и културата, историята и наследството за сегашните и идните поколения българи и европейци, въплътени в сградата.
Възниква въпросът защо е допуснато да се разреши събарянето на този архитектурен шедьовър, който трябва да бъде пазен, поддържан и показван не само на българите, но и на туристи от цял свят? И изобщо - защо се допуска сгради, които носят духа и естетиката на едновремешна европейска България, да изчезнат и да не остане и спомен от тях?
Българското архитектурно наследство принадлежи не само на жителите на страната, но и на всички европейци. Посегателството върху една историческа сграда в България посяга и върху историята на Европа.
Втората сграда е проектирана също от арх. Никола Лазаров през 1909 г. за видния български търговец Никола Гешов. Неговият баща - Иван Стефанов Гешов, е един от първите български дипломати - дипломатически агент на княз Александър Батемберг в Париж, Виена, Цариград и Берлин, както и братовчед на големият български държавник, финансист и филантроп Иван Евстатиев Гешов. Сградата се намира в централната градска част, на голям столичен булевард и от години е оставена от собствениците си, също строителни предприемачи, да се саморазрушава пред очите на всички жители на града. От 2003 г. сградата е с демонтиран покрив, отворени прозорци и подложена на дъждовете и снеговете вече 15 г., след като беше в добро състояние в продължение на цял век от построяването си.
Кой е архитект Никола Лазаров? Той е един от най-значимите архитекти на България, основател на съвременната българска архитектура, проектирал и построил близо 200 сгради из цялата страна, участвал в множество международни архитектурни конкурси. Иноватор, визионер и урбанист, той оставя знакови за градовете сгради - театрите във Варна и Стара Загора, библиотеката в Габрово, военните клубове в София и Шумен, сградата на Министерство на земеделието в столицата.
Никола Лазаров е носител на няколко награди като: “Български орден за гражданска заслуга” и руските ордени “Света Анна” и “Свети Станислав”. Завършил е с отличие престижното “Ecole Speciale d’Architecture” в Париж и впоследствие е работил с големите архитекти Фридрих Грюнангер, Карл Хайнрих, Алекси Начев, Михаил Хашнов.
Наричан е “Архитект Софийски” - автор на над 60 архитектурни шедьоври в централната част на София в стил барок, сецесион и еклектика.
Никъде другаде в Европа културата и историята не се заличават така системно и безнаказано, както в България. Няма санкция нито от обществото, нито от институциите.
През май 2018 г. френският президент Емануел Макрон обяви, че френското културно-историческо наследство е "национална кауза" и стартира кампания за реставриране на сградите във Франция, които са в лошо състояние. Той обяви "колективна мобилизация" и начало на специална лотария, приходите от която ще се използват за поддържане на исторически сгради.
За сравнение - в днешна България на културно - историческото наследство от края на XIX и първата половина на XX век се гледа като на "ненужно" и "съборетини" без стойност.
Стотици сгради из цялата страна, построени в в началото на 20-ти век, са застрашени от унищожение. Пожарите са най-често прилаганото средство за бързо ликвидиране на сградите - горят емблематични тютюневи складове в стил сецесион, царски конюшни - близнаци на царските конюшни в европейските градове, които сега са превърнати в световноизвестни музеи и галерии.
За последните години при ремонтите на софийските улици са изчезнали 8 000 (осем хиляди) тона гранитни павета, с официален защитен статут на културни паметници. Изчезнали са и неопределено количество жълти павета, които са не само със защитен статут, но и са уникални и са в ограничен брой от момента на полагането им в централната част на българската столица в първата половина на 20-ти век.
Виновни няма...
Наказани няма…
Законът за опазване на културното наследство с десетилетия вече не се прилага, Европейската конвенция за опазване на културно - историческото наследство, ратифицирана от България през 1991 г., не се спазва.
През изминалата седмица по Националната телевизия беше излъчен репортаж със заглавие "За първи път у нас: сграда - паметник на културата ще бъде ипотекирана".
Казано с други думи - за първи път ще бъде приложен законът за културното наследство! И това е действителността в "правова", "европейска " България, с декларирано на хартия "върховенство на закона".
Младите поколения не знаят кои са великите строители на съвременна България и не се възпитават в дух на зачитане, почит и съхранение на културните ценности. Нанася се щета върху паметта на българското общество, подкопава се вярата в европейските ценности, защото материалните свидетелства за миналото на европейска България се рушат пред очите на всички.
Девалвира вярата във върховенството на закона и справедливостта, защото законът с години не се прилага, отговорните лица с години не изпълняват служебните си задължения. Бездействието на държавните служители ги прави съпричинители на тази катастрофа и съучастници на недобросъвестните собственици. Създават се необозрими възможности за корупция.
Създава се опасност от пренаписване и подмяна на автентичната българска история, защото систематично се рушат материалните доказателства и остават бели петна, а реалните исторически факти изчезват.
Милиони евро, които биха могли да бъдат спечелени от културен и исторически туризъм в България, се губят всяка година от българските граждани и българската държава.
Стотици хиляди туристи от Европа и света пропускат да открият българската история и култура и да видят българският принос към европейското културно наследство.
Българските институции нямат дори минимално съзнание за ценността и потенциалните възможности на архитектурните ни съкровища за културен обмен, туризъм и отваряне към Европа и света, които биха могли да се осъществят.
Поредица от министри на културата, кметове на столицата и на градовете в страната, както и главни архитекти, изключително много допринесоха за унищожаването на историческия сграден фонд в държавата, за неспазването на законите и за високите нива на корупция.
Официалната държавна институция - Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), от години умишлено е оставен без финансов ресурс, броят на служителите му е редуциран до 45 (!), архивът му все още е на хартия и не е дигитализиран, а България има задължения по международни договори и конвенции да поддържа този институт в адекватно състояние.
Това е един дългосрочен атентат срещу представата за нормалност, правила, ценностна система и морал. Недопустимо е в границите на съвременна Европа да съществува такава ситуация.
Крайно време е да се предприемат спешни, незабавни и ефективни действия за промяна на тази трагична ситуация.
Предлагаме да се приложат като минимум следните мерки:
1. Да се постанови спешно прилагане на българския Закон за защита на културното наследство в частта му за защита на историческите сгради - налагане на ипотека, отчуждаване, спешна консервация и реставрация за съхраняване на автентичното състояние.
2. Да се постанови задължително прилагане разпоредбите на Европейската конвенция за защита на културно - историческото наследство.
3. Спешно да бъдат изпратени специалисти от Европа, които да констатират и документират тревожното състояние на огромна част от историческия сграден фонд на България.
4. Да бъде направена спешна дигитализация на хартиения архив на НИНКН, с участието и под наблюдението на специалисти от ЕС, за да бъдат предотвратени евентуални злоупотреби с документи и унищожаване на информация.
5. Да бъде направена спешна, професионална и безпристрастна ревизия на актовете, с които е занижен или свален статутът на защитени исторически сгради на територията на цяла България за последните три десетилетия.
Уважаеми г-н Комисар,
Апелираме за Вашето специално отношение и особено внимание и за справедливата Ви намеса в този много тревожен български казус.
Помогнете да бъде съхранено това толкова важно за културата и историята на България и Европа материално наследство и да бъде запазено за бъдещите поколения.
Помогнете да се сложи началото на спазване и прилагане разпоредбите на закона, както във всяка друга европейска държава.
22 февруари 2019 г. София
С уважение: Владо Руменов
ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО (ГИОКИН)
Къщата на Христо Гендович е една от емблематичните сгради на арх. Лазаров.
