„Най-важното правило за изкуството гласи, че то не може да подражава на нищо друго освен на истината.“

„Прогресът не винаги означава най-новото, а най-доброто.“

„Който малко е видял, плаче много.“

„По пътя и в затвора винаги се ражда приятелство и се проявяват по-ясно човешките качества.“ 

„В крайна сметка тълпата плаща – защо да не се съобразяваш с нея щом пишеш пиеси.“

„В древни времена са казвали, че истината е отлетяла в рая. Оттогава никой не я е виждал.“

„Никога не давайте съвет за покупка или продажба, защото и най-безценният съвет може да се окаже лош.“

„Взимай всяка печалба без да се разкайваш за пропуснатото, защото печалбата, като змиорка може да се изплъзне много по-рано, отколкото си мислиш.“

„Най-добрият план е, както се казва в поговорката, да печелиш заради глупостта на другите.“

„Не съществува по-велика слава от любовта и по-голямо наказание от ревността.“

„Не е чудно, че един мъдрец е казал, че половината си красота жените дължат на шивачките.“

„Хармонията е чиста любов, защото любовта е пълно единодушие.“

„Който не е дал, не може да претендира за нищо.“

„С няколко цветя в моята градина, половин дузина рисунки и няколко книги, аз живея без завист.“

„Аз сам съм си наследник.“

„Любовта е напълно сляпа. Тя хвърля своите стрелички – някои намират целта, а други, не.“

„Любовта не може да оцелее между неравни.“

„Властта печели власт, но красотата завладява всичко.“

„Този, който е ядосан, винаги греши.“

„Който не почука на сърцето, напразно чука на вратата.”

„Нищо не усилва любовта така, както непреодолимите препятствия.”

„Когато обичаме, ние губим зрението си.”

„Да се скрият любовта, парите и грижите е невъзможно: любовта – защото говори с очите; парите – защото те се издават от разкоша на този, който ги има; грижите – защото са написани на челото на човека.”

ЛОПЕ ДЕ ВЕГА – испански поет, писател и драматург, роден на 25 ноември 1562 г. Написал е близо 3 000 сонета, 3 романа, 4 новели, 9 поетически епоса и около 1 800 пиеси, което го прави един от най-плодовитите автори в историята на литературата. Възхищавали са му се както Сервантес, който е негов съвременник, така и по-късно Гьоте.

Де Вега умира на 27 август 1635 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...