Сдружение "СЛОВЕСА"
За всеобщ наш срам, българските институции и до днес не предприемат каквито и да е постъпки, за да открият във Велико Търново или в София музей на Стефан Стамболов (1854 - 1895 г.) – бележит български държавник и истински родолюбец, с изключителен принос за стопанския и културен подем на следосвобожденска България, 165-годишнината от рождението на когото честваме именно през 2019-та, заявяват от сдружение „Словеса“. В същото това време българските данъкоплатци и днес, три десетилетия след рухването на комунизма, са принудени да издържат Музейния комплекс в гр. Правец с родната къща на Тодор Живков и със специалната експозиционна зала, в която са наредени колекция с подаръци на Живков, получавани от него в качеството му на държавен глава в продължение на повече от 30 години.
Историческият музей в Правец, в структурата на който е и Къщата-музей на Тодор Живков, е общински по статут и административно се ръководи от кмета на града. Според член 31 от Закона за културното наследство обаче всички музеи у нас се ръководят методически независимо от вида на организацията и формата на собственост от Министерството на културата. Както стана известно преди броени дни, в новите учебници по история за Х клас вече е включена извадка от Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, обнародван в бр.37 на „Държавен вестник“ от 5 май 2000 г., напомнят от сдружението. Съгласно чл. 2. (1) от закона „ръководствата и ръководните дейци на БКП са отговорни за целенасоченото и преднамереното унищожаване на традиционните ценности на европейската цивилизация, съзнателното нарушаване на основните човешки права и свободи, безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения "Народен съд", моралния и икономическия упадък на държавата, установяването на централизирано директивно управление на икономиката, довело я до разруха, погазването и отмяната на традиционни принципи на правото на собственост, рушенето на моралните ценности на народа и посегателството срещу религиозните му свободи, провеждането на непрекъснат терор срещу несъгласните със системата на управление и срещу цели групи от населението.. Чиновниците в МК обаче живеят като че ли в съвсем друг век, в една отдавна отминала епоха, защото не виждат нищо нередно или смущаващо във функциониращия музей на Живков в Правец, който на всичкото отгоре се развива под тяхното „вещо“ методическо ръководство, посочват от гражданското сдружение. Разбира се, в Германия на никого не би му хрумнало да открива музей на бившия генерален секретар на ГЕСП Ерих Хонекер, нито пък в Полша ще тръгнат да правят с пари от държавния бюджет музей на комунистическия лидер на страната - генерал Ярузелски. За сметка на това екипът на културния министър Банов очевидно намира за съвсем нормално в България - членка на Европейския съюз, тръгнала преди 30 години по пътя на демократичните промени, данъкоплатците и до днес да финансират с данъците си музейна институция, посветена на някогашния несменяем комунистически лидер от времето на тоталитаризма, заявяват от „Словеса“. На официалния сайт на Историческия музей в Правец е качен и този стряскащ текст, за който чиновниците от Министерство на културата няма как да не са дали „зелена светлина“: „Исторически музей Правец може да организира по покана на други музеи и нституции свои изложби, включващи експонати от колекцията подаръци на Тодор Живков, получавани от него в качеството му на държавен глава на България“. https://www.museum-pravets.com/history.php
Както вървят нещата, не бива никак да се учудваме, ако от екипа на министър Боил Банов решат да поканят скоро и целия дипломатически корпус по повод официалното отбелязване на 30-годишнината от събарянето на Берлинската стена на посещение именно в Музея на Т. Живков в Правец. Ако в България все пак има живо гражданско общество, то ще заклейми усилията на висшите чиновници от културното ведомство да реабилитират живковизма и ще направи необходимото, за да накара министър Банов да закрие въпросния музей на Т. Живков в Правец, или да го трансформира в нов музей, запознаващ младото поколение българи с насилията и репресиите, извършвани от тоталитарния режим у нас в периода 1944 – 1989 г.
