ДИЛЯНА ТЕОХАРОВА, "Свободна Европа"

В рамките на 45 години Българската комунистическа партия (БКП) на два пъти опитва да предаде суверенитета на България, като я направи част от Съюза на съветските социалистически републики (СССР). За тези моменти от историята на България се говори рядко. Те не се преподават и в училище.

Нов документален филм припомня за тези събития на фона на продължаващата близо година и половина руска агресия в Украйна и агресивната прокремълска реторика в България.

Става дума за лентата „16-та република. Предателството на БКП“ на режисьора Димитър Коцев – Шошо. Сценаристи са журналистът Христо Христов и проф. Евелина Келбечева, историчка и изследователка. Премиерата е на 31 май в кино "Одеон", София, а входът е свободен.

„Нужда от такъв филм има и той ще запълни една голяма празнина в обществената памет на България“, каза Димитър Коцев пред "Свободна Европа" в навечерието на прожекцията.

„Бих определил филма като лекарство за късата памет“, каза Христо Христов. „Трябва да познаваме историята, за да не бъдат манипулирани младите поколения и да не стават толкова лесно жертва на съвременните хибридни войни на Кремъл“.

 

Какво се случи

През юли 1963 г. Тодор Живков, министър-председател и генерален секретар на Централния комитет (ЦК) на БКП, за пръв път поставя въпроса за присъединяването на България към СССР пред пленума на ЦК на БКП. Тогава той казва, че „суверенитета народът го разбира да има ядене, да живее. Ето това е суверенитетът – щастие и благоденствие на народа. Ние работим за народа, а не за формата".

В края на същата година Живков внася предложение пред пленума на ЦК за сближаване и в перспектива за сливане на Народна република България със СССР. По този начин страната би станала 16-ата съветска република и би загубила националния си суверенитет.

Предложението е одобрено единодушно, въпреки че и тогавашното законодателство определя такова решение като държавна измяна.

„Има документи, които показват, че за българските комунисти тяхното отечество не е България, а Съветският съюз... Това са една категория безродници, които и до този момент не са поискали прошка от българското общество“, каза Христов.

По-късно СССР отхвърля предложението, като по това време на власт в Москва е Никита Хрушчов. Десет години по-късно Тодор Живков отново прави опит, а ЦК отново го подкрепя, без предложението да е предварително съгласувано с Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз, нито с управляващия по това време в Кремъл Леонид Брежнев.

 

Защо Живков предлага сливането

Освен идеологическата свързаност и предаността към Москва основен фактор при предложението на Тодор Живков е тежката икономическа ситуация в комунистическа България по това време. Според историци БКП е целяла да прехвърли отговорността за финансовото състояние на страната на Москва.

"Новият документален филм също така прави връзка между първото предложение за сливане със СССР и първия фалит, до който БКП докарва държавата, начело с Тодор Живков през 1960 г., казва журналистът и сценарист Христов.

„Тази тема за първи път е засегната по-сериозно като един от мотивите за предложението на Живков от 1963 г., когато той вече има цялата власт в партията и в държавата“, добавя той. Тогава Живков осъзнава, че който и да управлява на негово място, няма да успее да се справи без помощта на СССР.

Зад предложението, казва Коцев, стоят също „кариеризъм, нагаждачество, опит за политическо оцеляване, които са способни да тласнат управлението на една държава към това да я предложи на тепсия на друга“.

По думите на Христов руснаците „много добре си дават сметка“, че не могат да обещаят на Живков това, което той и БКП искат.

„Мотивът му е, че с тези предложения той си осигурява политическо дълголетие, защото предлага тотално обвързване на България с СССР - само и само за да поддържа икономическата помощ, която идва от Съветския съюз. И не само да я поддържа, той иска тя да бъде увеличена, но както Брежнев му обяснява, СССР също започва да изпитва трудности“, казва Христов.

 

Защо филмът е важен сега

Идеята за филма е на сценаристите Христов и проф. Келбечева, като по думите на Коцев двамата отдавна искат „да запълнят тази празнина най-вече в българското образование, защото за тази срамна страница от историята не се говори и не се пише“. Той добавя, че събитието не е включено в учебниците по история. Периодът 1945-1989 г. влезе в учебната програма по история в средното образование чак през 2018 г., но описаните във филма събития не са част от уроците.

Филмът поставя и въпроса какво би станало днес, след началото на непредизвиканата руска агресия в Украйна, ако България беше влязла в „семейството на съветските народи“, казва Христов.

„Нямаше ли в момента Кремъл да постави претенцията, че ние сме били част от съветската империя и трябва отново да се върнем в тази евразийска империя, която те се опитват да създават?“, пита журналистът.

Като виждаме днес как Русия се опитва да си възстанови Съветския съюз, ние също щяхме да бъдем част от нейните стремления и със сигурност методите нямаше да са с кадифени ръкавици“, казва Коцев.

По думите на режисьора "сега е без съмнение един от най-подходящите моменти да излезе подобен филм, защото виждате какво се случва с всички страни, които някога са били част от Съветския съюз". Той припомня, че последната жертва на Кремъл е Украйна. "Но тя е само поредната, преди нея са Грузия, войните между Армения и Азербайджан също са плод на разпада на СССР, в Приднестровието е заровен един потенциален конфликт, в Беларус виждате как бяха смазани протестите на хората", добавя режисьорът.

Филмът разказва още за това как обществото научава за двете решения на ЦК след 1989 г., както и за обещанията на прокуратурата в годините да накаже виновниците.

Историците, които вземат участие в лентата, са проф. Даниел Вачков - директор на Института за исторически изследвания при БАН, доц. Михаил Груев, директор на Държавна агенция „Архиви“, доц. Лъчезар Стоянов и доц. Живко Лефтеров от Нов български университет (НБУ), Станка Желева - дъщеря на президента (1990-1997) Желю Желев, както и двамата сценаристи. Продуценти са НБУ и фондация „Истина и памет“.

Премиерната прожекция е на 31 май от 18 ч в кино "Одеон" в София. Входът е свободен.

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 69 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поглед назад: меланхолията, която ни влюби в „Изгубени в превода“ на София Копола

 Филмът оставя ярка следа както в съзнанието на зрителите, така и в историята на киното от първото десетилетие на 21-ви век...

Възкръсва ли  американският уестърн?

 

Най-амбициозният проект на Кевин Костнър - „Хоризонт“, е вече факт

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...