„От началото на управлението Ви до днес се налага един болезнен извод – държавата отсъства от духовното израстване на българина. Държавата е изцяло абдикирала от попълване на фондовете на библиотеките с книги. За цяла година например библиотеката във Велинград е купила една книга. Това е съдбата всъщност на повечето читалищни библиотеки в страната, хората все по-малко четат, което води до морален срив в обществото, насилие, грабежи, убийства.

Липсва държавническо отношение към превеждането на български книги и представянето им в чужбина, а ДДС върху книгата в България все така е 20%. Уверявам Ви, че в света няма държава с такъв убийствен данък.

Мисля, че е абсолютно наложително образованието и културата в България да бъдат разглеждани с приоритет от Вас и Вашето правителство. Издаването на българска литература в страните от Европа (а и защо само от Европа) е престиж за България, изграждане на нов образ на българина и е недопустимо правителството да се прави, че не забелязва този налагащ се факт. Необходимо е да предвиждате от 10 до 15 милиона лева годишно за купуване на книги от читалищата и библиотеките. Ако не можете да си позволите това, то бъдете така добър да върнете 20-те процента ДДС, които прибирате от всяка издадена българска книга. И както каза колегата Карабашлиев, не виждаме смисъл да плащате милиони за заплати в Министерството на културата, а бедният български читател да не може да си купува книги, нито да ги чете, заемайки ги поне от библиотеките.”

През юли т.г. на шумна пресконференция беше обявено, че тази година с около 736 000 нови книги трябва да се обогатят обществените библиотеки в цялата страна – заради приетия стандарт за библиотечно-информационното обслужване, обещаван от шест години. Според стандарта, държавата трябва да отпусне общо около 10 млн. лева за обогатяване на библиотечния фонд – 8.2 млн. лева за книги и 2.7 млн. лева за периодичен печат.

По силата на този стандарт трябва да се отпускат средства за 150 нови заглавия годишно на 1000 души население, което включва и библиотеките в малките общини. Тези показатели ще бъдат актуализирани след три години – на базата на анализ на библиотечната статистика за този период.

В България има 2802 обществени библиотеки. Познайте получиха ли книги. Но властта инвестира милиони в камъни, тухли и стиропор, което нарича културно наследство, а всъщност са си обществени поръчки за строителство, допълва ureport.bg.

 

Коментари  

0 #1 Найден 13-11-2015 13:46
Проблемът е сериозен и изисква решение, но типично по български, веднага се удря друга част от хората в културата.
Като няма пари за книги, дай да спрем и без това мизерните заплати на хората на изкуството?
Защо трябва винаги да се търси начин на изравняване, чрез подбиване на другия, а не чрез повишаване на изискванията за собствените нужди?
Според същото мислене, аз сега да спра да си купувам книги ли?
Сбъркано мислене на объркан народ, после държавата била виновна...
Цитиране

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 100 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.