ИЛИЯ ВЪЛКОВ, в. „Сега“
Може и да не знаем още какво ще прави властта на 2 януари, когато поемаме кормилото на Съвета на Европейския съюз, но поне "забавлението" на гостите ще е сигурно. България е готова с културната програма. Какво включва тя не е публично известно. На сайтовете на българското европредседателство и на фонд "Култура" информацията е оскъдна.
От интервюта на министъра на културата Боил Банов се разбира, че новогодишният концерт на 1 януари в НДК е част от тази програма. Следва официалното откриване на европредседателството на 11 януари с концерт в Народния театър. Както казва Банов, на него ще бъдат "всички - от Юнкер надолу". И третото известно е, че ще си разменяме произведения с "Лувъра". Цялата програма струва 4 млн. лв. за събитията в страната и 2.4 млн. за реклама на България в чужбина. Миналата седмица бяха обявени проектите, които ще бъдат финансирани от фонд "Култура" с 1.6 млн. лв. Те имат съпътстваща роля. В културните среди - особено в социалните мрежи, настъпи оживление. Но не радостно, а негодувание и насмешка.
С усещане за "социализъм с човешко лице" до средата на 2018 г. страната ни ще се отличи с "експониране" на "килим от рози" пред НДК. Някои ще ваят глинени тухли пред Ларгото в София, а трети ще представят родния ни образ с проекта "Столът като символ - влияние на европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България".
Конкурсът още повече навлезе в своите комични измерения, когато от Национален фонд "Култура", отговорни за избора на проектите, отказаха да съобщят кои са "експертите", участвали в оценяването на предложенията.
От август до октомври близо 500 кандидати се бореха за финансиране до 100 хил. лв. Национален фонд "Култура" се ръководи оперативно от Борислав Геронтиев, а председател на управителния съвет е министърът на културата Банов. Преди време министърът обясни, че ще се търсят проекти с високи художествени качества, но и силно комуникативен елемент. Програмата беше отворена не само към държавни институции, но и към фирми, неправителствени организации и физически лица. Изпълнителният директор на фонда Борислав Геронтиев каза пред в. "Сега", че проектите са оценявани на две фази. На първата 9-членна комисия с председател проф. Боян Биолчев е изготвила списък с финалисти, а последната дума, включително и одобрението на разходите, са взети от Управителния съвет на фонда.
Кои са 9-те експерти, участвали в комисията, остава тайна. "По правилата на Фонд "Култура" не се съобщават имената на членовете на комисията, за да не се влияе върху работата й", заяви пред в. "Сега" Борислав Геронтиев. Процедурата по избор е по качество и критерии, определени от Министерството на културата, каза проф. Биолчев. Той си спомни, че в 9-членната комисия е
имало представители от всички изкуства
Театралните например е представлявал режисьорът Николай Поляков, музиката - Велизар Соколов-Заки (от дует "Авеню"). За останалите членове на комисията проф. Биолчев не се сети, но повтори, че последната дума е на Управителния съвет на фонда, а не на журито.
В списъка с 500 проекта, които могат да се видят на страницата на фонд "Култура", прави впечатление, че са отхвърлени предложения на водещи културни институции, музеи, филхармонии и театри.
С аргумента, че "проектът се свежда до популяризиране на една творческа личност" е била дисквалифицирана идеята за "Симфонична анимация" с Теодор Ушев - единствения българин с номинация за "Оскар" в анимацията. Проект на оперната прима Райна Кабаиванска също не е бил приет, защото е бил поискан много висок бюджет, но и "няма иновативност, надграждане или нови културни практики, а вече утвърдени такива", са написали от оценяващата комисия. За разлика от тях "Баховото общество в България" ще получи 24 хил. лв. за представяне на музиката на Хендел. "Усещането за несправедливост е съвсем разбираемо. Има много добри проекти, които са били одобрени, но парите не са стигнали за всички", каза Борислав Геронтиев.
И докато дисквалифицирани участници в социалната мрежа се шегуваха, че могат да създадат "клуб на отритнатите", Геронтиев обясни, че
основният критерий за оценка е бил дали проектът отговаря на приоритетите
на европредседателството. "Много от авторите на проектите са предложили неща, които ги правят поначало и леко ги променят. Тук се иска нещо, което е специално направено за този повод. Това е основният критерий, по който се избира", уточни той.
Един от одобрените проекти е "Столът като символ", който ще бъде финансиран с 20 хил. лева. "Столът е един от обектите, който най-красноречиво отразява естетическите и художествени търсения на времето, функционалност, употреба на материали и устойчивост" - заявяват кандидатстващите, а комисията отвръща: "Проектът предлага много специфичен фокус за осмисляне на европейските влияния в българското изкуство и дизайн, включвайки и съвременна рефлексия".
За "Стената на Надеждите" "Ес Ти Би Комюникейшънс" ще вземат 29 хил. лв., за да направят работилница за печене на глинени тухли край Ларгото. Авторите посочват, че "ще се даде възможност на всеки гражданин или гост на България да отправи своите очаквания, надежди и пожелания за бъдещето на обединена Европа, като саморъчно напише върху прясна глинена тухла кратко послание на своя език".
Глинените тухли ще бъдат вложени в градеж под формата на картата на Европа
Институтът по литература към БАН ще получи 40 хил. лв. за проект, наречен "Българистиката в Европа - настояще и бъдеще", който включва изложба и международна кръгла маса. Най-ценното в него е "създаване на дигитална версия на енциклопедичен справочник и интернет портал, което реално би активизирало диалога в тази област в рамките на Европейския съюз", аргументират решението си от комисията.
Близо 60 хил. лв. от поисканите 99 хил. лв. ще получи А.Р.М.И. Проектът им предлага заснемане със специализирана техника за виртуална реалност на видеотурове за четири туристически обекта: Скалните рисунки в пещера Магурата, праисторически солодобивен и градски център - Провадия, Варненски халколитен некропол и стенописите в Боянската църква.
За "Четириъгълника на толерантността: пешеходна обиколка в центъра на София", "Интерпартнерс" АД са поискали малко над 37 хил. лв., но са одобрени за 5 хил. лв. Идеята им включва едночасова обиколка до различни религиозни храмове. Пред всеки от тях
гостите ще бъдат посрещани от детски хор или формация,
която ще ги приветства с няколко изпълнения, издържани в музикалните традиции на православието, католицизма, юдаизма и исляма, пишат авторите. А от журито, одобрило проекта, препоръчват първата обиколка да се организира за акредитираните за председателството журналисти, защото посланието за толерантността е много силно и би могло да намери място в репортажите от България в международните медии.
ЕТ "Мултфилм - Георги Димитров" е поискал близо 68 хил. лв. за проекта "Жив килим от български рози под звуците на Балканите". Ще получи близо 39 хил. лв., защото е силно адмириран от комисията. "Заслужава адмирации идеята килимът да изобразява типично български мотив, кореспондиращ с логото на председателството. Проектът има потенциал за отразяване не само от българските, но и от акредитираните чуждестранни журналисти и ще се превърне в събитие, което ще допринесе за имиджа на страната ни. Проектът има отношение към развитието на туристическия потенциал на България и промотира български експортен продукт".
Журито препоръчва "килимът да се експонира пред НДК,
а не пред Народния театър, за да бъде направена визуалната връзка със седалището на председателството и да бъде видян от повечето делегати."
"Сити марк център" е поощрен с 50 хил. лв. за "мащабен, брилянтно описан и професионално аргументиран проект", по аргументите на журито. За 6 месеца компанията ще е домакин на срещи на европейски и български артисти, сред които писателите Милен Русков, Захари Карабашлиев, Алек Попов. Театър "Сфумато" също е получил финансиране за две представления за "Радичковите хора в 21 век" - 36 хил. лв. Акад. Светлин Русев ще ръководи проект за 30 хил. лв. на Съюза на колекционерите в България. С него ще бъдат извадени частни колекции с произведения на български художници модернисти. Сред обещаните са картини на Жул Паскин, Владимир Димитров-Майстора, Никола Петров, Николай Райнов, Цанко Лавренов, Дечко Узунов, Златю Бояджиев и много други.
Борислав Геронтиев обясни, че "по проектите може да се спори, но не и да се променят". До края на годината одобрените ще си получат парите. А през септември ще отчетат разходите и изпълнената работа, когато "пред нас са блеснали житата, /окъпани от топъл дъжд,/и ний вървим нататък/ и няма край на шир и длъж."
Управителен съвет на Национален фонд "Култура":
Боил Банов, министър на културата и председател на фонда
Маргарита Петкова
Дора Христова
Пламен Марков
Захари Каменов
Матей Еленков
Иван Попйорданов
Николай Янакиев
Николай Иванов
Георги Керезов
Георги Владимиров
