ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com
Четвърт век след краха на комунизма в България в обществото битуват различни митове и слухове за богатствата на комунистическите функционери, за изнесени в западни банки капитали или имоти в чужбина, купени преди 10 ноември 1989 г. с народни пари, които впоследствие стават собственост на червени фамилии. Един от малкото доказани от прокуратурата факти е свързан с крупни финансови придобивки от лидера на БКП Тодор Живков по не съвсем законен път. Главна прокуратура доказва, че, бившият комунистически ръководител е получил над 1,8 млн. лв. хонорари за трудове, които никога не е писал. Част 1 от поредицата е посветена на тези подробности.
Когато през 70-те години на миналия век най-голямата сума която гражданин на социалистическа България е могъл да спечели законно – 20 000 лв. от 6-ца от тотото, ръководителят на БКП Тодор Живков е прибирал огромни за времето, а дори и днес хонорари от по 50 000 лв. за писани от помощниците му и издавани от партийното и други издателства „съчинения”. Така само за последните 15 години от управлението си Живков е получил общо сумата от над 1,8 млн. лв. Средства, които го правят на хартия един комунист милионер.
Истината за парите на „човека от народа”
Този факт контрастира с пропагандния дори и след промените образ на Живков, представящ го като „народен човек”, който за времето на своето близо 35-годишно управление не си бил купил нито един апартамент. Или как неговата медицинска сестра му шиела скъсаните чорапи.
Истината е, че като партиен и държавен ръководител Живков е получавал такива умопомрачителни суми, които трудно се вписват в пропагандираното от БКП социалистическо равенство, когато средната работна заплата не е 125 лв., а един трудов ден в ТКЗС се заплаща в размер на... 3 лв.
Трудът на неговите политическите помощници и на експертите, привлечени от различни области на научния и обществения живот, се превръща в златна мина за Живков. Издаването на съчинения от негово име е начин не само той да се утвърди като теоретик на социализма, но и да му донесе нещо твърде материално – огромни суми, които никой друг в държавата не получава.
Късата памет за 1,8 млн. от хонорари
Една справка по дело №4/1990 г. за икономическата катастрофа на БКП установява, че за периода 1976-1989 г. от различни агенции и издателство „Партиздат”, издателството на БЗНС, на ОФ, издателство „Народна младеж“, „Народна просвета“ и агенция „София прес“ Тодор Живков е получил хонорар в размер на 1 895 009 лева. От тях е удържан данък ДОД 729 356 лева. Чистата сума е 1 165 652 лв. В справката не влизат авторските хонорари на първия секретар през периода 1956-1976 г., тъй като не са запазени документи.
Живков, за когото всички твърдят, че има изключително сила памет не може да си спомни историята на своите „творби”. Когато прокуратурата го разпитва през 1990 г. той заявява:
„Не помня кога се започва да се издават мои съчинения. Милко Балев беше съставителя. Аз дори нямам нито един том. Нито един том не съм чел. Бяхме се разбрали като напусна да си взема по един. Често да ви кажа не съм отварял нито един том дори от любопитство да видя какво е публикувано.”
Началото на „издателския” бизнес на Живков
Историята започва в началото на 60-те години. Дългогодишният началник на кабинета на Живков Милко Балев разказва важни подробности пред прокуратурата:
„Съществуваше практика в КПСС и в някои други братски партии да се издават съчинения на първите ръководители и други членове на партийните ръководства. През 1960 г. се издаде сборник, в който се включиха приветствените речи, пресконференциите на Живков, както и други материали от 15-та сесия на Общото събрание на ООН в Ню Йорк.
По това време излязоха книги с подобно съдържание в СССР. Не мога да си спомня кой даде идеята, но аз събрах материалите от посещението на Живков в САЩ.
Нашата делегация трябваше да се води от Антон Югов, председател на Министерския съвет. В последния момент се разбра, че съветската делегация ще се води от Хрушчов и тогава се реши българската делегация да се оглави от Живков. След това от „София прес” дойде предложение да се издадат речите на Живков в САЩ по време на 15-та сесия на ООН.
Преди това имаше практика да се издават речи в брошури. Тъй като с нас нямаше журналист поканихме Георги Боков, главен редактор на в. „Работническо дело”. Аз бях в делегацията. Редица от речите бяха без предварителен текст и аз си водих бележки, по които след това ги възстановявах.”
