ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОИЛ БАНОВ

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН)

Уважаеми господин Министър,

Вашите първи действия като министър на културата породиха много надежди за промяна в отношението към културно-историческото наследство на България. По-специално позицията, която заехте за преустановяване на отнемането на статута на паметници на културата след злощастното разрушаване на Двойната къща в София, изглежда като индикация за промяна в досегашната политика на Министерството в посока на осъзнаване на стойността на автентичните свидетелства за миналото ни и на нуждата от тяхното съхранение и за следващите поколения.

В този контекст и по повод скорошното Ви посещение на т.нар. „реставрация” на Голямата базилика в старата българска столица Плиска си позволяваме да изразим надежда, че промяна в политиката на Министерството ще настъпи и по отношение на паметниците на културата от Античността и Средните векове.

Както несъмнено сте имали възможност да се убедите и на място, т.нар. „реставрация” в Плиска се изразява в напълно ново строителство върху основите на оригиналния паметник, което напълно обезличава и маргинализира автентичните елементи на обекта. Нещо повече, тази мащабна реконструкция е неавтентична не само по отношение на физическата тъкан на паметника, но и по отношение на неговия архитектурен облик. Предприетите дейности за „реставрация” са базирани на една остаряла хипотетична реконструкция от края на 70-те години, изработена под натиска на мегаломанските амбиции на комунистическата държава, които пък днес са гарнирани с абсурдни и непрофесионални паралели с базиликата „Св. Петър” в Рим, със смехотворни „открития” на „гравюри” от XV век и с други прояви на параисторията, любителската археология и изобщо лъженауката.

Но докато пораженията върху Голямата базилика в Плиска вероятно вече са необратими, в България има десетки и стотици паметници от Античността и Средновековието, които все още могат да бъдат спасени, консервирани и реставрирани съобразно с утвърдените научни принципи и методи, след което те биха могли да служат както на историческото самосъзнание на днешното и на следващите поколения, така и за създаването на един успешен туристически продукт. За да стане това обаче е необходимо да се признае грешката, допусната с Голямата базилика в Плиска и с десетките други недодялани фалшификати, наречени „проекти за реставрация и социализация”, а практиката на подобни несъстоятелни от археологическа и архитектурна гледна точка инициативи да бъде незабавно прекратена.

Позволяваме си да изразим и надеждата, че по въпросите на опазването на културно-историческото наследство Вашият екип ще се обърне към широк кръг специалисти в тази област. Колкото и очевидно да изглежда това, досегашната практика не беше такава, а Министерството и изобщо правителството се оставиха да бъдат заблуждавани в продължение на години.

Уважаеми господин Министър,

Наследството, което получавате в областта на недвижимите паметници на културата, е тежко. Заплашените от разрушаване обекти стават все повече – като например „Къщата с ягодите”, Захарната фабрика и др. в София, както и Тютюневите складове в Пловдив. Същевременно античните и средновековните паметници изчезват под тонове вулгарна съвременна зидария. Тези две явления, разрушаването и т.нар. „реставрация”, са свързани и произтичат от едно и също разбиране за тези паметници само като източници на бързи (реални или предполагаеми) икономически ползи, без да се взима предвид нито стойността им за поколенията и нацията, нито възможността за превръщането им в устойчив и качествен източник на приходи.

Вие имате възможност да продължите или да промените тази политика на Министерството на културата. Вторият път със сигурност ще бъде по-труден, но това е единственият възможен избор, чрез който може да бъде постигнато опазването на паметниците, развитието на възпитателната и естетическата им функция и създаването на устойчив туристически продукт. Ако изберете втория път ще имате и подкрепата на гражданските организации, които се борят за опазването на археологическото и архитектурното наследство на страната ни.

София, 12 юни 2017 г.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

 „Дори и да падаш в пропаст, не си затваряй очите от страх, а бъди нащрек - може да успееш да се хванеш за нещо.”

Борис Акунин, руски писател и преводач, роден на 20 май преди 68 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев