ДО МИНИСТЪРА НА КУЛТУРАТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н БОИЛ БАНОВ

ОТВОРЕНО ПИСМО

От Гражданската инициатива за опазване на културно-историческото наследство (ГИОКИН)

Уважаеми господин Министър,

Вашите първи действия като министър на културата породиха много надежди за промяна в отношението към културно-историческото наследство на България. По-специално позицията, която заехте за преустановяване на отнемането на статута на паметници на културата след злощастното разрушаване на Двойната къща в София, изглежда като индикация за промяна в досегашната политика на Министерството в посока на осъзнаване на стойността на автентичните свидетелства за миналото ни и на нуждата от тяхното съхранение и за следващите поколения.

В този контекст и по повод скорошното Ви посещение на т.нар. „реставрация” на Голямата базилика в старата българска столица Плиска си позволяваме да изразим надежда, че промяна в политиката на Министерството ще настъпи и по отношение на паметниците на културата от Античността и Средните векове.

Както несъмнено сте имали възможност да се убедите и на място, т.нар. „реставрация” в Плиска се изразява в напълно ново строителство върху основите на оригиналния паметник, което напълно обезличава и маргинализира автентичните елементи на обекта. Нещо повече, тази мащабна реконструкция е неавтентична не само по отношение на физическата тъкан на паметника, но и по отношение на неговия архитектурен облик. Предприетите дейности за „реставрация” са базирани на една остаряла хипотетична реконструкция от края на 70-те години, изработена под натиска на мегаломанските амбиции на комунистическата държава, които пък днес са гарнирани с абсурдни и непрофесионални паралели с базиликата „Св. Петър” в Рим, със смехотворни „открития” на „гравюри” от XV век и с други прояви на параисторията, любителската археология и изобщо лъженауката.

Но докато пораженията върху Голямата базилика в Плиска вероятно вече са необратими, в България има десетки и стотици паметници от Античността и Средновековието, които все още могат да бъдат спасени, консервирани и реставрирани съобразно с утвърдените научни принципи и методи, след което те биха могли да служат както на историческото самосъзнание на днешното и на следващите поколения, така и за създаването на един успешен туристически продукт. За да стане това обаче е необходимо да се признае грешката, допусната с Голямата базилика в Плиска и с десетките други недодялани фалшификати, наречени „проекти за реставрация и социализация”, а практиката на подобни несъстоятелни от археологическа и архитектурна гледна точка инициативи да бъде незабавно прекратена.

Позволяваме си да изразим и надеждата, че по въпросите на опазването на културно-историческото наследство Вашият екип ще се обърне към широк кръг специалисти в тази област. Колкото и очевидно да изглежда това, досегашната практика не беше такава, а Министерството и изобщо правителството се оставиха да бъдат заблуждавани в продължение на години.

Уважаеми господин Министър,

Наследството, което получавате в областта на недвижимите паметници на културата, е тежко. Заплашените от разрушаване обекти стават все повече – като например „Къщата с ягодите”, Захарната фабрика и др. в София, както и Тютюневите складове в Пловдив. Същевременно античните и средновековните паметници изчезват под тонове вулгарна съвременна зидария. Тези две явления, разрушаването и т.нар. „реставрация”, са свързани и произтичат от едно и също разбиране за тези паметници само като източници на бързи (реални или предполагаеми) икономически ползи, без да се взима предвид нито стойността им за поколенията и нацията, нито възможността за превръщането им в устойчив и качествен източник на приходи.

Вие имате възможност да продължите или да промените тази политика на Министерството на културата. Вторият път със сигурност ще бъде по-труден, но това е единственият възможен избор, чрез който може да бъде постигнато опазването на паметниците, развитието на възпитателната и естетическата им функция и създаването на устойчив туристически продукт. Ако изберете втория път ще имате и подкрепата на гражданските организации, които се борят за опазването на археологическото и архитектурното наследство на страната ни.

София, 12 юни 2017 г.

 

„Когато обичаш литературата, книгите и големите поети, дори най-циничните, има нещо, което те тегли нагоре.“

Жана Моро, френска актриса, родена на 23 януари преди 97 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...