ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Дори гастролиращите в Източна Германия български музиканти и артисти не желаели да се завръщат в комунистическа България, свидетелстват документи от архивите на Държавна сигурност, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той представлява строго секретна справка относно: Прояви на артисти и музиканти на постоянна работа в ГДР.

Документът е изготвен от групата на ДС в Източен Берлин през 1974 г. и е адресиран до МВР, като копие е изпратено на Шесто управление на ДС за борба срещу идеологическата диверсия. В него се посочва, че по международна спогодба с ГДР там на постоянна работа са около 350 театрални и оперни артисти и 170 музиканти и естрадни изпълнители. Същите работят в театрите на 49 града и оперите на 39 населени местна в ГДР, както и в увеселителни заведения на 24 града. 

Музикантите са организирани в 43 оркестъра, които постоянно пътуват. Около 40 музиканти са свирели в германски оркестри.

От импресарско право комунистическа България е получавала тогава по 500 000 марки.

Наред с добрия имидж, който са имали по-голямата част от българските музиканти и артисти, Държавна сигурност отбелязва, че сред някои от тях имало и отрицателни прояви. Според ДС те се изразявали в морална разпуснатост, трансфер на валута, незаконна търговия и „дребни мошеничества”. Подчертано е, че някои музикални изпълнители не желаели да се завърнат в НРБ и търсели връзка с граждани на ГДР, която да доведе до брак.

Импресарската агенция е обвинена от ДС, че е допускала в ГДР да отиват музиканти и артисти без „необходимата политическа и морална устойчивост”. В справката е описан пътя, по който са сключвани договорите и факта, че ДС е нямала контрол върху този процес, така както ѝ се е искало.

Държавна сигурност признава, че няма агентурно покритие върху дейността на българските музиканти и артисти, оправдавайки се с голямата им разпръснатост в различни населени места.

Вижте документа тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 170 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията