ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Още едно голямо име от българската емиграция по времето на комунизма –режисьорът и поет Цветан Марангозов – беше разкрито като агент на Държавна сигурност.

Неговото агентурно минало е осветено от Комисията по досиетата при проверката на алманах „Орфей” в качеството му на член на редакционния съвет на литературното издание (решение №2-1287 от 23 април 2018 г.).

Според изнесените от Комисията данни той е вербуван месец преди да навърши 19 години от Второ управление на ДС (контраразузнаването) през 1952 г. като агент под псевдонима „ДЕЯН”.  Регистриран е през 1954 г., като агент на Пето управление на ДС (по това време военното контраразузнаване).

Принадлежността на Марангозов към ДС е установена на базата на собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в личното му дело от досието, както и вписването му в регистрационния дневник и картотеката на ДС.

Цветан Марангозов е роден през 1933 г. в София. Баща му е поетът и архитектът Николай Марангозов, а майка му е германка.

През 1951 г., когато е едва 18-годишен прави неуспешен опит за бягство през границата, за което е осъден. Вероятно след този момент от живота му той е привлечен за агент от ДС. През 1953-1956 г. служи като войник, като тогава преминава на разпореждане на ВКР-ДС – военното контраразузнаване.

След казармата започва да пише разкази, както и роман. През 1960 г. му е разрешено да замине за Германия на гости на майка си, където обаче остава.

Интересното е, че като политически емигрант Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия води срещу него дело за оперативна разработка (разработва го като обект) под псевдонима „РЕЖИСЬОРА” (в архивите са запазени такива свидетелства).  

В периода 1960-1991 г., когато живее в Западна Германия Марангозов  е автор на пиеси за радио и телевизия, на сценарии, режисьор е на игрални филми. Името му се свърза с интелектуалните среди в Мюнхен, където твори под името Маран Гозов.

Той е една от ранните централни фигури на новия немски филм през 60-те години и принадлежи към така наречената „Мюнхенска група“, която оставя забележителна страница в немската киноистория. Марангозов участва и в работата по серии от мащабния и много успешен телевизионен криминален сериал „Случай за двама“.

През 1991 г. се завръща в Родината си. През периода 1991-1996 г. в България публикува множество книги с поезия. Пиесата му „Гъбата“ е поставена в Народния театър „Иван Вазов“ (1997). Представял е България на 25-то биенале за съвременно изкуство в Сао Пауло с филма си „Видеоконцепт IV“.

Освен Марангозов в редакционния съвет на алманах „Орфей” е разкрит и агентът на ДС Огнян Сапарев. Проверката е обхванала общо 30 лица, а Комисията е установила още четирима сътрудници, но техните имена и данни не за обявени публично, тъй като са починали.

ОЩЕ ПРОВЕРКИ

Проверени са и още няколко литературни издания. В списание „Съпоставително езикознание” проверката е обхванала общо 16 лица на ръководни позиции в него (решение №2-1286 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност към ДС са следните 9 лица:

Василка Радева Рангелова, водеща на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Енчо Недялков Герганов, член на редакционен съвет;

Иван Вълчев Кънчев, член на редакционен съвет;

Камен Василев Михайлов, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Людвиг Петров Селимски, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Петя Асенова Петрова, главен редактор;

Христо Маринов Стаменов, член на редакционен съвет;

Христо Славов Кючуков, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Юлия Спасова Кирилова-Димитрова, член на редакционен съвет.

Във вестник „Пулс” (до 1991 г.) проверката е засегнала общо 25 лица (решение №2-1288 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност към ДС са следните 8 лица:

Иван Йорданов Димитров, член на редакционен съвет;

Катя Георгиева Митова-Яновски, член на редакционен съвет;

Кристиян Григоров Миленов, член на редакционен съвет;

Мартин Михайлов Минков, член на редакционен съвет;

Недко Митев Солаков, член на редакционен съвет;

Олга Василева Маркова, член на редакционен съвет (редактор);

Паруш Желязков Парушев, зам.-главен редактор;

Явор Тодоров Цаков, член на редакционен съвет.

С агентурна принадлежност са установени още две лица, но данните за тях не са разкрити, тъй като са починали.

В списание „Литература” (до 1991 г.) проверката е обхванала общо 12 лица на ръководни постове в него (решение №2-1289 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност са двама:

Клео Стефанова Протохристова-Ямболиева, член на редакционен съвет;

Огнян Стефанов Сапарев, член на редакционен съвет;

В списание „Септември” (до 1991 г.) са проверени общо 21 на ръководни постове в него (решение №2-1285 от 23 април 2018 г.).  Установени са двама сътрудници, но имената им не за огласени, тъй като са починали.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

Джак Керуак, американски писател и художник, роден на 12 март преди 104 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.