ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Още едно голямо име от българската емиграция по времето на комунизма –режисьорът и поет Цветан Марангозов – беше разкрито като агент на Държавна сигурност.

Неговото агентурно минало е осветено от Комисията по досиетата при проверката на алманах „Орфей” в качеството му на член на редакционния съвет на литературното издание (решение №2-1287 от 23 април 2018 г.).

Според изнесените от Комисията данни той е вербуван месец преди да навърши 19 години от Второ управление на ДС (контраразузнаването) през 1952 г. като агент под псевдонима „ДЕЯН”.  Регистриран е през 1954 г., като агент на Пето управление на ДС (по това време военното контраразузнаване).

Принадлежността на Марангозов към ДС е установена на базата на собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в личното му дело от досието, както и вписването му в регистрационния дневник и картотеката на ДС.

Цветан Марангозов е роден през 1933 г. в София. Баща му е поетът и архитектът Николай Марангозов, а майка му е германка.

През 1951 г., когато е едва 18-годишен прави неуспешен опит за бягство през границата, за което е осъден. Вероятно след този момент от живота му той е привлечен за агент от ДС. През 1953-1956 г. служи като войник, като тогава преминава на разпореждане на ВКР-ДС – военното контраразузнаване.

След казармата започва да пише разкази, както и роман. През 1960 г. му е разрешено да замине за Германия на гости на майка си, където обаче остава.

Интересното е, че като политически емигрант Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия води срещу него дело за оперативна разработка (разработва го като обект) под псевдонима „РЕЖИСЬОРА” (в архивите са запазени такива свидетелства).  

В периода 1960-1991 г., когато живее в Западна Германия Марангозов  е автор на пиеси за радио и телевизия, на сценарии, режисьор е на игрални филми. Името му се свърза с интелектуалните среди в Мюнхен, където твори под името Маран Гозов.

Той е една от ранните централни фигури на новия немски филм през 60-те години и принадлежи към така наречената „Мюнхенска група“, която оставя забележителна страница в немската киноистория. Марангозов участва и в работата по серии от мащабния и много успешен телевизионен криминален сериал „Случай за двама“.

През 1991 г. се завръща в Родината си. През периода 1991-1996 г. в България публикува множество книги с поезия. Пиесата му „Гъбата“ е поставена в Народния театър „Иван Вазов“ (1997). Представял е България на 25-то биенале за съвременно изкуство в Сао Пауло с филма си „Видеоконцепт IV“.

Освен Марангозов в редакционния съвет на алманах „Орфей” е разкрит и агентът на ДС Огнян Сапарев. Проверката е обхванала общо 30 лица, а Комисията е установила още четирима сътрудници, но техните имена и данни не за обявени публично, тъй като са починали.

ОЩЕ ПРОВЕРКИ

Проверени са и още няколко литературни издания. В списание „Съпоставително езикознание” проверката е обхванала общо 16 лица на ръководни позиции в него (решение №2-1286 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност към ДС са следните 9 лица:

Василка Радева Рангелова, водеща на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Енчо Недялков Герганов, член на редакционен съвет;

Иван Вълчев Кънчев, член на редакционен съвет;

Камен Василев Михайлов, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Людвиг Петров Селимски, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Петя Асенова Петрова, главен редактор;

Христо Маринов Стаменов, член на редакционен съвет;

Христо Славов Кючуков, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Юлия Спасова Кирилова-Димитрова, член на редакционен съвет.

Във вестник „Пулс” (до 1991 г.) проверката е засегнала общо 25 лица (решение №2-1288 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност към ДС са следните 8 лица:

Иван Йорданов Димитров, член на редакционен съвет;

Катя Георгиева Митова-Яновски, член на редакционен съвет;

Кристиян Григоров Миленов, член на редакционен съвет;

Мартин Михайлов Минков, член на редакционен съвет;

Недко Митев Солаков, член на редакционен съвет;

Олга Василева Маркова, член на редакционен съвет (редактор);

Паруш Желязков Парушев, зам.-главен редактор;

Явор Тодоров Цаков, член на редакционен съвет.

С агентурна принадлежност са установени още две лица, но данните за тях не са разкрити, тъй като са починали.

В списание „Литература” (до 1991 г.) проверката е обхванала общо 12 лица на ръководни постове в него (решение №2-1289 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност са двама:

Клео Стефанова Протохристова-Ямболиева, член на редакционен съвет;

Огнян Стефанов Сапарев, член на редакционен съвет;

В списание „Септември” (до 1991 г.) са проверени общо 21 на ръководни постове в него (решение №2-1285 от 23 април 2018 г.).  Установени са двама сътрудници, но имената им не за огласени, тъй като са починали.

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман