ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Още едно голямо име от българската емиграция по времето на комунизма –режисьорът и поет Цветан Марангозов – беше разкрито като агент на Държавна сигурност.

Неговото агентурно минало е осветено от Комисията по досиетата при проверката на алманах „Орфей” в качеството му на член на редакционния съвет на литературното издание (решение №2-1287 от 23 април 2018 г.).

Според изнесените от Комисията данни той е вербуван месец преди да навърши 19 години от Второ управление на ДС (контраразузнаването) през 1952 г. като агент под псевдонима „ДЕЯН”.  Регистриран е през 1954 г., като агент на Пето управление на ДС (по това време военното контраразузнаване).

Принадлежността на Марангозов към ДС е установена на базата на собственоръчно написани агентурни сведения, документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в личното му дело от досието, както и вписването му в регистрационния дневник и картотеката на ДС.

Цветан Марангозов е роден през 1933 г. в София. Баща му е поетът и архитектът Николай Марангозов, а майка му е германка.

През 1951 г., когато е едва 18-годишен прави неуспешен опит за бягство през границата, за което е осъден. Вероятно след този момент от живота му той е привлечен за агент от ДС. През 1953-1956 г. служи като войник, като тогава преминава на разпореждане на ВКР-ДС – военното контраразузнаване.

След казармата започва да пише разкази, както и роман. През 1960 г. му е разрешено да замине за Германия на гости на майка си, където обаче остава.

Интересното е, че като политически емигрант Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия води срещу него дело за оперативна разработка (разработва го като обект) под псевдонима „РЕЖИСЬОРА” (в архивите са запазени такива свидетелства).  

В периода 1960-1991 г., когато живее в Западна Германия Марангозов  е автор на пиеси за радио и телевизия, на сценарии, режисьор е на игрални филми. Името му се свърза с интелектуалните среди в Мюнхен, където твори под името Маран Гозов.

Той е една от ранните централни фигури на новия немски филм през 60-те години и принадлежи към така наречената „Мюнхенска група“, която оставя забележителна страница в немската киноистория. Марангозов участва и в работата по серии от мащабния и много успешен телевизионен криминален сериал „Случай за двама“.

През 1991 г. се завръща в Родината си. През периода 1991-1996 г. в България публикува множество книги с поезия. Пиесата му „Гъбата“ е поставена в Народния театър „Иван Вазов“ (1997). Представял е България на 25-то биенале за съвременно изкуство в Сао Пауло с филма си „Видеоконцепт IV“.

Освен Марангозов в редакционния съвет на алманах „Орфей” е разкрит и агентът на ДС Огнян Сапарев. Проверката е обхванала общо 30 лица, а Комисията е установила още четирима сътрудници, но техните имена и данни не за обявени публично, тъй като са починали.

ОЩЕ ПРОВЕРКИ

Проверени са и още няколко литературни издания. В списание „Съпоставително езикознание” проверката е обхванала общо 16 лица на ръководни позиции в него (решение №2-1286 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност към ДС са следните 9 лица:

Василка Радева Рангелова, водеща на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Енчо Недялков Герганов, член на редакционен съвет;

Иван Вълчев Кънчев, член на редакционен съвет;

Камен Василев Михайлов, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Людвиг Петров Селимски, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Петя Асенова Петрова, главен редактор;

Христо Маринов Стаменов, член на редакционен съвет;

Христо Славов Кючуков, водещ на рубрики "Хроника" и "Библиографии";

Юлия Спасова Кирилова-Димитрова, член на редакционен съвет.

Във вестник „Пулс” (до 1991 г.) проверката е засегнала общо 25 лица (решение №2-1288 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност към ДС са следните 8 лица:

Иван Йорданов Димитров, член на редакционен съвет;

Катя Георгиева Митова-Яновски, член на редакционен съвет;

Кристиян Григоров Миленов, член на редакционен съвет;

Мартин Михайлов Минков, член на редакционен съвет;

Недко Митев Солаков, член на редакционен съвет;

Олга Василева Маркова, член на редакционен съвет (редактор);

Паруш Желязков Парушев, зам.-главен редактор;

Явор Тодоров Цаков, член на редакционен съвет.

С агентурна принадлежност са установени още две лица, но данните за тях не са разкрити, тъй като са починали.

В списание „Литература” (до 1991 г.) проверката е обхванала общо 12 лица на ръководни постове в него (решение №2-1289 от 23 април 2018 г.).

От тях с принадлежност са двама:

Клео Стефанова Протохристова-Ямболиева, член на редакционен съвет;

Огнян Стефанов Сапарев, член на редакционен съвет;

В списание „Септември” (до 1991 г.) са проверени общо 21 на ръководни постове в него (решение №2-1285 от 23 април 2018 г.).  Установени са двама сътрудници, но имената им не за огласени, тъй като са починали.

„Странно е, но съм по-добър в театъра. Чувствам сякаш разцъфвам пред публиката.“

Хю Грант, британски актьор, роден на 9 септември преди 64 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.

"Заговорът на мъртвите" - когато има свидетели и те не се страхуват да говорят

 

Много творци се поквариха при социализма, докато Марин Георгиев остана хем непокварен, хем непокорен.