Шведката Сара Даниус - литературен критик, писател и литературовед, е първата жена, избрана за постоянен секретар на Шведската академия, която присъжда Нобеловата награда за литература. Тя заема мястото на Петер Енглунд, съобщи saarbruecker-zeitung.de. Дамата пое поста от 1 юни. 

Даниус беше председател на международното жури, което обяви последния нобелов лауреат Патрик Модиано. Тя седи в кресло №7, в което също има символика - на него някога е седяла Селма Лагерльоф - първата жена, на която е присъдена Нобелова награда за литература. 

Сара Даниус е на 53 г. и преподава литературознание. Образовала се е във Франция, работила е във Великобритания, Германия и САЩ. Има докторска степен. Специалист е по творчеството на Джеймс Джойс, Гюстав Флобер и Марсел Пруст. Автор е на множество литературни рецензии. През 2002 г. публикува мащабен критически труд "Чувствата на модернизма: технологии, възприятие, естетика". 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове.“

Пърл Бък, американска писателка, родена на 26 юни преди 130 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.