СВЕТОСЛАВ СПАСОВ, "СЕГА"
Културната програма, избрана с конкурс, която трябваше да съпътства българското европредседателство и да рекламира страната ни пред чуждестранните гости, ще се случи с такова голямо закъснение, че на практика се обезсмисля, тъй като малцина от посещаващите България чужденци ще могат да я видят.
Културният календар закъснява драстично, досега - 3 месеца и половина след началото на председателството - са се състояли само две събития от планираните 55. Това стана ясно от отговори на Борислав Геронтиев, шеф на Националния фонд "Култура", който финансира въпросните събития, на въпроси на в. "Сега". Общият бюджет за културни събития за шестте месеца е 4 млн. лв. за проекти в страната и още 2.4 млн. лв. за реклама в чужбина. Централните събития са съвсем малко - откриващият и закриващият концерт - за тях са отделени 350 хил. лв., и мероприятия на посолствата ни в чужбина - за 900 хил. лв. "Гвоздеят" е програмата на фонд "Култура", за която са отпуснати 1.65 млн. лв.
"Почти всички събития, които бяха финансирани от фонд "Култура", предстои да се реализират. Досега са представени две - едно във Варна и второ в Народния театър "Иван Вазов" в София. Причината е, че екипите на голяма част от финансираните проекти поискаха срокът за изпълнение да се отложи за май и юни. Така се получи, защото конкурсът приключи в края на годината, хората получиха парите късно, а и почти половината бюджети бяха редуцирани и авторите не успяха да се подготвят за по-ранна дата. Втората причина е, че повечето събития ще се състоят на открито, което означава, че трябват подходящи условия", обясни пред "Сега" Геронтиев.
Той не съобщи колко точно събития са отложени и кога ще станат готови. "Не мога да говоря с цифри. Имаме график и го следим, а освен това авторите са коректни хора и ни изпращат покани за откриването. Където имаме информация, наши хора го посещават", заяви той. Шефът на фонда не пожела да посочи нито едно мероприятие или изложба в столицата или в други градове, които хората могат да посетят в момента. Според него активната част от програмата ще започне едва към края на април.
От Министерството на културата също не пожелаха да дадат информация колко от планираните събития в останалата част от културната програма са проведени, какъв е ефектът от тях и дали и при тях има забавяне и разминаване с първоначалните планове.
Сред целевите групи на културната програма са широката публика у нас и в чужбина, делегатите на ЕС и дипломатите, чуждите журналисти, чужденците, пребиваващи у нас, младите хора от 16 до 25 г., културните среди и академичните общности. Локацията трябваше да е предимно в София и Пловдив. Реално повечето чужденци ще изпуснат мероприятията.
Селектирането на съпътстващата програма се случи м.г. От август до октомври 485 кандидати се бориха за финансиране от фонд "Култура" до 100 хил. лв. на проект. Министърът на културата Боил Банов, шеф на управителния съвет на фонда, обясни, че се търсят проекти с високи художествени качества, но и със силно комуникативен елемент. За финансиране бяха одобрени общо 55 проекта. Селекцията бе извършена от жури, което не беше обявено официално. Резултатът от избора бе съпътстван от остри критики от страна на отпаднали и неучаствали автори. Некласирани кандидати дори поискаха ЕК да провери процедурата, защото заподозряха, че са класирани близките до властта. Отговорът беше, че фонд "Култура" работи с пари на българските данъкоплатци, а не с евросредства.
ВИЦ
Сред най-осмиваните одобрени събития бяха "експониране" на "килим от рози" пред НДК под звуците на балканска музика за 39 000 лв., изработване на глинени тухли пред Ларгото в София за 29 000 лв. и проект, наречен "Столът като символ - влияние на европейския дизайн и архитектура в следосвобожденска България". За сметка на това бяха отхвърлени проекти с най-известните ни оперни певци Борис Христов и Райна Кабаиванска, както и на номинирания за "Оскар" Теодор Ушев.
