"СПАСИ СОФИЯ"

Още две стари сгради в центъра на София, бивши и настоящи паметници на културата, са на път да бъдат съборени и на тяхно място да изникнат поредните "модерни бизнес сгради". Прекрасната къща на акад. Иван Гешов, която всеки момент може да се стовари върху преминаващите по бул. "Патриарх Евтимий", от години умишлено е оставена в трагично състояние. Очевидно на никого в Столичната община това не му прави впечатление и на собствениците са наложени нищожни глоби, които не решават проблема. В скорошно интервю директорът на Общинския строителен контрол Влади Калинов заяви, че проектът на собствениците, сем. Пишинови, за изграждане на 7-етажен хотел на нейно място, вграждайки части от фасадата на къщата, бил одобрен. И това беше представено като успех. Поредната ценна сграда, паметник на културата, която ще бъде унищожена, за да отстъпи място за поредната бутафория.

Сградата, намираща се до Народния театър има още по-трагична история. Статутът ѝ на културен паметник е премахнат месеци след като имотът бива приватизиран. От публикациите в медиите става ясно, че собственик е бивш общински съветник от партията на Стефан Софиянски, човек известен като член на "групата на брокерите" и собственик на бизнес център до хотел "Хемус" и 11-етажната сграда на входа на Южния парк. През 2015 г. пък тогавашния гл. арх. Петър Диков дава правото за строителство на 8-етажна офис сграда, което не само ще наруши хармонията около Народния театър, но и ще застраши съседната сграда, която като по чудо все още е паметник на културата. Твърде много интересни подробности, които трудно могат да бъдат оприличени на просто съвпадение. 

Ясно е, че години наред ще търпим последствията на безотговорните управленци - от Софиянски, през Диков до незаинтересованата безгласна буква, която днес ни е кмет. Все пак очакваме всички отговорни институции спешно да се намесят и да не допускат поредното унищожаване на малкото останало ни културно наследство, което прави София различна от Слънчев бряг или Баку. Нека общината наложи ипотека, както го направи със сградата на "Пиротска" и "Христо Ботев" и ремонтира къщата на Гешов за своя сметка, след което да търси средствата от собствениците, пръскащи милиони за кичозни сватби.

Настояваме всякакви проекти за двете къщи, предвиждащи друго, освен автентично възстановяване, да не бъдат допускани. Има предостатъчно терени, на които да никнат хотели и бизнес сгради. Не е нужно това да става за сметка на градската и националната ни история и памет. Йорданка Фандъкова, запомнете, че с унищожение няма да оставите позитивна следа в историята.

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

„Книгите разбиват оковите на времето и показват, че хората могат да използват магия.”

Карл Сейгън, американски астроном и писател, роден на 9 ноември преди 92 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Ако не умираме един за друг, сме вече мъртви“

 

Театрална балада за любовта и надеждата

От драмата на човешките страсти до поезията на детството

 

Преводачът Огнян Стамболиев представя двама класици на румънската проза

Ботев отвъд канона

 

За книгата на Анна Алексиева „Христо Ботев: идеологическо моделиране на героичния образ“, 2025 г.