ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Дори в края на тоталитарния комунистически режим властта и репресивният ѝ апарат в лицето на Държавна сигурност са играли ролята на цензор в културата и изкуството. Това разкриват документи от архивите на ДС, един от които desebg.com публикува онлайн.

Той се отнася до строго секретна информация на ръководството на МВР-ДС от 1988 г. до члена на Политбюро и секретар на ЦК на БКП Йордан Йотов относно: Идейно неиздържан филм на режисьора Николай Волев.

Става въпрос за филма „Маргарит и Маргарита” (1989), за който очевидно ДС е имала предварителна представа за съдържанието му, като агенти или щатни служители на ДС са го гледали на предварителна прожекция. Документът е подписан за министъра от неговия заместник ген. Григор Шопов.

В лентата се разказва любовна история на момче и момиче на фона на уродливата социалистическа действителност.

Строго секретната информация е адресирана неслучайно до Йордан Йотов, който по това време е председател е на Комисията по духовните и идеологическите въпроси към Политбюро и Секретариата на ЦК на БКП.

„Разполагаме с данни, според които евентуалното разпространение на прожектирания на 31 август 1988 г. в Киноцентъра нов български игрален филм „Маргарит и Маргарита” с режисьор и сценарист Николай Волев е възможно да възбуди негативни обществени настроения”, се предупреждава в документа.

МВР-ДС признава, че режисьорът висок кинематографичен професионализъм е пресъздал духовната чистота и непоквареност на героите на фона на „корумпиран или държавен ръководител – всесилен и недосегаем от закона”.

Безизходицата на младите хора е показана чрез недвусмислени натуралистични сцени на насилие, бруталност и жестокост.

„По мнението на наши източници филмът е направен на много високо професионално ниво, което предопределя неговия зрителски интерес”, се посочва още в строго секретната информация.

Въпреки че е уж време на преустройство по съветски почин комисията в Киноцентъра не одобрява пускането на лентата. Вероятно по същите причини, по които и ДС е предупредила.

В защита на кинолентата застава режисьорът Борислав Шаралиев. В началото на януари 1989 все пак филмът е пуснат, но не в София, а в Перник при пълен салон, въпреки че няма предварителна разгласа.

Лентата разпалва противоречиви мнения, когато е показана и пред Генералния щаб на БНА. Спрян е с „мотива”, че е твърде публицистичен.

В София е излъчен едва след 10 ноември 1989 г. – през декември същата година. Лентата печели наградата за най-добър филм за 1989 г. и е избран е за Петнадесетдневката на режисьорите в Кан през 1990 г.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност срещу гражданските организации 1988-1990”, издание на Комисията по досиетата, 2013 г.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Само набожните и слабите се нуждаят от прелъстяване, като от лекарство.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 149 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.

Автопортретът на Иван Добчев

 

Единайсет ескиза – така са наречени частите, на които е разделена книгата и всяка разказва етап от живота на режисьора