ЖАНИНА ДРАГОСТИНОВА, "ФЕЙСБУК"

Спомени от 90-те. По-точно: 1998 г. На този ден, 5 август, Тодор Живков починал.

По това време съм "връзки с обществеността" в Министерство на културата. Звъни телефонът и журналисти питат дали министерството ще разреши ТЖ да бъде изложен за поклонение в Народния театър. Идеята ми се струва чудовищна, но все пак трябва да попитам. Обаче няма кого.

Министърката Москова е на някаква сбирка на правителството извън София, по това време имаше едни огромни мобифони, тя не го носеше. Тя беше дама и това чудо не се събираше в чантата й. И така - не знам. Но телефонът продължава да звъни все с този въпрос.

Разгеле, появява се зам.-министърът Николай Поляков. Той - хитър. Казва: "Няма официално запитване". Казвам на журналистите: "Няма официално запитване." Оттам очевидно тръгва топлата връзка към семейство Живкови и хоп в министерството пристига факс със запитване. Хитрият Поляков обаче вижда, че факсът е изпратен от Енергоразпределение-Банкя, което както и да се погледне, пак не е официално запитване. Но журналистите продължават да звънят с въпроса ще бъде ли ТЖ изложен в Народния театър.

Към 15 ч. най-упоритият от тях, нямащият още 20 години репортер в "Труд", днес крупен издател Мартин Радославов ме заплашва, че вестникът затваря, не може повече да чака и ако не дам отговор, ще напише, че не си върша работата.

Аз ли не си върша работата?! Обхваната от амбицията на работохолик и засегната на чест, изстрелвам: "Тодор Живков може и да е играл хан Татар, но не е чак толкова велик актьор, че да бъде изложен в Народния театър. Не, няма да има поклонение там за него!"

Мартин ме цитира във в. "Труд". На другия ден Москова ме вика разярена, с в. "Труд" в ръка. "Какъв е този уличен език?! - вика тя. - Това по никакъв начин не подхожда на държавен служител." Както ви казах, тя беше дама, а пък аз винаги съм си била хулиганка. В този момент в кабинета й влиза депутат от СДС (май Никола Николов беше), нахилен и също с вестник "Труд" в ръка и казва: "Госпожо Москова, колко добре сте го измислили това за актьора...."

Москова отпуска мускулите на лицето си, казва, че по-късно ще говорим.

Та това е моят скромен принос към световната история на театъра.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Човек трябва да работи повече за собствения си успех, вместо да се съобразява с мнението на другите.“

Менделсон Бартолди, германски композитор и диригент, роден на 3 февруари преди 214 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята