ЖАНИНА ДРАГОСТИНОВА, "ФЕЙСБУК"

Спомени от 90-те. По-точно: 1998 г. На този ден, 5 август, Тодор Живков починал.

По това време съм "връзки с обществеността" в Министерство на културата. Звъни телефонът и журналисти питат дали министерството ще разреши ТЖ да бъде изложен за поклонение в Народния театър. Идеята ми се струва чудовищна, но все пак трябва да попитам. Обаче няма кого.

Министърката Москова е на някаква сбирка на правителството извън София, по това време имаше едни огромни мобифони, тя не го носеше. Тя беше дама и това чудо не се събираше в чантата й. И така - не знам. Но телефонът продължава да звъни все с този въпрос.

Разгеле, появява се зам.-министърът Николай Поляков. Той - хитър. Казва: "Няма официално запитване". Казвам на журналистите: "Няма официално запитване." Оттам очевидно тръгва топлата връзка към семейство Живкови и хоп в министерството пристига факс със запитване. Хитрият Поляков обаче вижда, че факсът е изпратен от Енергоразпределение-Банкя, което както и да се погледне, пак не е официално запитване. Но журналистите продължават да звънят с въпроса ще бъде ли ТЖ изложен в Народния театър.

Към 15 ч. най-упоритият от тях, нямащият още 20 години репортер в "Труд", днес крупен издател Мартин Радославов ме заплашва, че вестникът затваря, не може повече да чака и ако не дам отговор, ще напише, че не си върша работата.

Аз ли не си върша работата?! Обхваната от амбицията на работохолик и засегната на чест, изстрелвам: "Тодор Живков може и да е играл хан Татар, но не е чак толкова велик актьор, че да бъде изложен в Народния театър. Не, няма да има поклонение там за него!"

Мартин ме цитира във в. "Труд". На другия ден Москова ме вика разярена, с в. "Труд" в ръка. "Какъв е този уличен език?! - вика тя. - Това по никакъв начин не подхожда на държавен служител." Както ви казах, тя беше дама, а пък аз винаги съм си била хулиганка. В този момент в кабинета й влиза депутат от СДС (май Никола Николов беше), нахилен и също с вестник "Труд" в ръка и казва: "Госпожо Москова, колко добре сте го измислили това за актьора...."

Москова отпуска мускулите на лицето си, казва, че по-късно ще говорим.

Та това е моят скромен принос към световната история на театъра.