ХРИСТО ХРИСТОВ, Държавна сигурност.com

7 септември, четвъртък, Лондон, моста „Ватерло бридж”, около 18.30 ч. Георги Марков бърза по моста „Ватерло”, за да премести паркираната наблизо кола до сградата на Би Би Си, където е дежурен. За този ден разказва неговият колега и приятел Теодор Лирков:

„На 7 септември, четвъртък, по случайно съвпадение имах общо дежурство с него в българската секция на Би Би Си. Дежурството започна рано следобед, при което задачата на дежурния редактор е да подготви първото вечерно предаване, което започва в 17. 30 ч. и завършва в 18. 15 ч. Тъй като през деня е почти невъзможно да се намери място за паркиране  около сградата на Би Би Си „Буш хаус”, Марков бе паркирал колата си от другата страна на Темза, на южния бряг на реката.

Непосредствено след края на първата емисия около 18. 20 ч., когато много от служителите на Би Би Си са приключили работата и са се освободили местата за паркиране, Марков тръгна да си прибере колата и да я препаркира до Би Би Си. На отиване той минава пеша по оживения по това време на деня от минувачите мост „Ватерло бридж”. Веднага след като се връща в редакцията след около четвърт час, Марков ми разказа как на път за колата някакъв случаен минувач се сблъскал с него, при което е изпуснал по невнимание чадъра си.

След този съвсем невинен на пръв поглед инцидент минувачът се извинил на лош английски и с един чужд акцент, вдигнал изпуснатия чадър, спрял едно от минаващите таксита и отпътувал с него. След като описа всичко това, Марков сподели, че чувства лека болка в задната част на дясното си бедро. Той си свали джинсите и аз забелязах на бедрото му една малка раничка от убождане, обагрена с прясна кръв точица, чиито диаметър беше около два милиметра.

И двамата решихме, че случая не заслужава повече внимание, че по всяка вероятност се касае за някакво одраскване. Предложих да слезем и да изпием по бира, но Марков заяви, че изведнъж леко му е прилошало и му се гади. След като подготви актуалните новини и първата смяна от дежурството ни изтече, някъде между 21 и 22 ч. потеглихме заедно към къщи. Бяхме съседи и Марков често ме караше с колата си.”

Следващата смяна от дежурството, в която се подготвят самостоятелно новините за първото сутрешно предаване, започва късно след полунощ. Около 2 ч. и четвърт Марков трябва да стане и тръгне за работа. Той обаче се почувства неразположен, с температура е и жена му Анабел търси медицинска помощ посред нощ.  Лекарят, на който телефонира, й казва, че мъжът й вероятно е настинал и я съветва да му даде аспирин. Писателят си остава у дома, а неговият колега и съсед Борис Печеджиев го замества в Би Би Си.

В деня на покушението срещу писателя в Лондон в България държавният и партиен лидер празнува своята 67-годишнина. В Партийния дом в тържествена обстановка се събират членовете на Политбюро. Събитието, което се случва там, е специално подготвено за този ден. Когато висшето партийно ръководство е събрано в пълен състав, пред него застава първият секретар на БКП Тодор Живков. Моментът е исторически. На него му се връчва партийна книжка №1. 

По ирония пак на 7 септември, когато писателят получава мистериозната прободна рана, във Виена излиза на немски език сборник с избрани съчинения на Тодор Живков, многозначително озаглавен „В служба на мира, сътрудничеството и прогреса”. Предговорът е написан от президента на Австрия д-р Рудолф Кирхшлегер, а в българското посолство в австрийската столица е даден официален прием.

Текстът е част от главата „Смърт в 1,5 милиметра” от документалната книга на Христо Христо „Убийте „Скитник” – българската и британската държавна политика по случая Георги Марков”