ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Държавна сигурност е следяла и балета в България по време на комунистическия режим чрез своето Шесто управление за борба с идеологическата диверсия.

Това става ясно от разсекретени наскоро от Комисията по досиета документи, един от които desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретно сведение относно: Състоянието на балета при Софийската народна опера от 1976 г.

В него е коментирана дейността на бившия директор на балета Георги Абрашев, на директора на балетно студио „Арабеск” Маргарита Арнаудова, на Калина Богоева – прима балерина, Виолета Консулова – балетен критик и др.

В сведението се твърди, че двете основни балетни звена в страната – балетният конкурс във Варна и балетната трупа на Софийската народна опера, са изправени пред редица проблеми от професионално и идейно-художествено естество. Посочено е, че балетните звена се нуждаят от „компетентна и политическа преценка на състоянието и радикални мерки за подобряването му”.

Документът обаче повече разглежда взаимоотношения в балета на ниво групички и интриги между отделни негови служители, характерно за идеологическото управление на ДС да слухти кой какво прави и кой какво говори.

Твърди се, че някои от водещите артисти в балета „фактически тровят атмосферата с немалко интриги”, както и че моралното състояние на балетния състав не е на необходимото ниво.

Посочено е, че „твърде много се пие по публични места”. Посочени са и примери, които според Шесто на ДС са определени като „крайно безотговорни постъпки” на някои по-млади балетисти.

Идеологическото управление на ДС заключава, че е необходимо да се информира партийното и служебно ръководство на операта и да се вземат необходимите мерки.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българското музикално изкуство 1944-1991” на Комисията по досиетата, 2016 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 139 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?