ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

Държавна сигурност е следяла и балета в България по време на комунистическия режим чрез своето Шесто управление за борба с идеологическата диверсия.

Това става ясно от разсекретени наскоро от Комисията по досиета документи, един от които desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретно сведение относно: Състоянието на балета при Софийската народна опера от 1976 г.

В него е коментирана дейността на бившия директор на балета Георги Абрашев, на директора на балетно студио „Арабеск” Маргарита Арнаудова, на Калина Богоева – прима балерина, Виолета Консулова – балетен критик и др.

В сведението се твърди, че двете основни балетни звена в страната – балетният конкурс във Варна и балетната трупа на Софийската народна опера, са изправени пред редица проблеми от професионално и идейно-художествено естество. Посочено е, че балетните звена се нуждаят от „компетентна и политическа преценка на състоянието и радикални мерки за подобряването му”.

Документът обаче повече разглежда взаимоотношения в балета на ниво групички и интриги между отделни негови служители, характерно за идеологическото управление на ДС да слухти кой какво прави и кой какво говори.

Твърди се, че някои от водещите артисти в балета „фактически тровят атмосферата с немалко интриги”, както и че моралното състояние на балетния състав не е на необходимото ниво.

Посочено е, че „твърде много се пие по публични места”. Посочени са и примери, които според Шесто на ДС са определени като „крайно безотговорни постъпки” на някои по-млади балетисти.

Идеологическото управление на ДС заключава, че е необходимо да се информира партийното и служебно ръководство на операта и да се вземат необходимите мерки.

Документът е включен в сборника „Държавна сигурност и българското музикално изкуство 1944-1991” на Комисията по досиетата, 2016 г.

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...