Народният представител Кристина Петкова от парламентарната група на „Продължаваме промяната – Демократична България“ зададе писмен въпрос за ремонта в Батошевския мъжки манастир „Успение Богородично“. Тя пита министъра на културата Мариан Бачев кой е издал разрешение, кой е изпълнител на проекта и защо охранителна фирма ограничава достъпа до паметника на културата. Отговорът е планиран за 28 юли.

Skif.bg препубликува въпроса едно към едно от страницата на Народното събрание:  

Уважаеми г-н министър, 

Обръщам се към Вас във връзка с постъпили сигнали от жители на с. Стоките и региона, както и на база публикувана информация в медийното пространство, относно ремонтни дейности, които се извършват в комплекса на Батошевския мъжки манастир „Успение Богородично“. Този обект още през 1971 г. е обявен за паметник на културата с национално значение, заедно с обкръжаващата го природна среда, и следва да се ползва с най-висока степен на защита.

Съществува сериозно обществено безпокойство относно характера, обхвата и изпълнението на проект по европейска програма, с наименование: „Ремонт, реставрация, подобряване на околното пространство и вертикална планировка на Батошевския мъжки манастир „Успение Богородично“, с. Стоките“, с отпуснат бюджет в размер на 578 591.90 лв. По информация на гражданите и съгласно публикувани снимки, в хода на реализацията на този проект е била изкоренена вековна лоза, вплетена във фасадата на манастира, за която съществуват сведения и исторически снимков материал, датиращи още от периода на Априлското въстание. Този елемент, представлява съществена част от визуалната, историческата и културна стойност на обекта.

Също така, обезпокоително е, че около манастирския комплекс е изградена двойна ограда, възпрепятстваща достъпа на граждани и туристи, като на входа е поставена табела на небезизвестната частна охранителна фирма „Делта гард“ ЕООД. Подобна намеса върху недвижим културен паметник и ограничаването на публичния достъп до обект от национално значение будят сериозни въпроси, включително относно спазването на законовите изисквания за съгласуване с Министерството на културата, както и за прозрачността при избора на изпълнител. На информационната табела, поставена на място, липсва обозначение на фирмата-изпълнител, което е в противоречие с утвърдените правила за публичност при реализиране на проекти с европейско финансиране.

С оглед на гореизложената информация, Ви моля да ми отговорите писмено на следния въпрос:

Одобрено ли е от страна на Министерството на културата изпълнението на описания проект в Батошевския манастир „Успение Богородично“, с оглед на неговия статут на паметник на културата с национално значение, издавано ли е разрешение за подобни интервенции, кой е изпълнителят на проекта и на какво правно основание охранителната фирма „Делта гард“ ЕООД ограничава достъпа на граждани до манастира?

 

София, 18.07.2025г.            

        

 

         

 

„Гледайте с Любов, слушайте с Любов, яжте с Любов, лягайте с Любов и ставайте с Любов, учете с Любов, мислете с Любов. Каквото предприемете, правете го с Любов.”

Петър Дънов, български философ, роден на 11 юли преди 162 години

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит. 

Параграф 44

 

 или Фактофикция на военномирния трудоден