Преди седемдесет години, през 1948 г. младата тогава комунистическа българска държава начева строителството на язовир в близост до Казанлък. Язовирът първоначално е наречен „Георги Димитров“, а по-късно „Копринка“. В началото на строителството работниците се натъкват на археологически обект с площ около 50 дка. По време на седемгодишното археологическо проучване на обекта се установява, че това е столицата на Севт III и Одриското царство от 320 г. пр. Хр. 

Изключително ценна находка в европейски мащаб!

Въпреки това политическото, подчертавам политическото решение на БКП било да се продължи с изграждането на язовира, оставяйки Севтополис на дъното му…

Майната й на историята, пък и тогава се е приемало, че сме преимуществено славяни, а не траки…

Днес, както може би е известно на широката публика, това политическо решение от 1955 г. се преосмисля и от доста години в публичното пространство периодично се подхвърля идеята за изграждане на водоустойчива стена около Севтополис, която да обезпечи пресушаването на терена и възможността за консервиране и подобаващо експониране на единствената изцяло запазена и археологически проучена тракийска столица. Цената на осъществяването на проекта по мои спомени възлиза на 150 милиона евро.

Изписах всичко това по-горе, защото случаят с археологически разкритата Скаптопара по трасето на магистрала Струма много ми напомня за случая със Севтополис.

В момента кабинетът Борисов III много бърза да „усвои“ едни пари от еврофондовете за въпросната магистрала и едно забавяне с години поради прецизни археологически проучвания, които са важни и необходими ще му отнеме тези евросредства. Археологическото проучване на 50-те дка на Севтополис е отнело седем години. Площта на Скаптопара е около или над 60 дка.

Вярно е, че Скаптопара е антично селище с няколко столетия по-младо от Севтополис, но все пак е едно от малкото антични селища на Балканския полуостров от тази епоха запазено в състоянието, в което Скаптопара е.

Та, исках да кажа, че е добре по въпроса за това дали да се запази, консервира и експонира по подобаващ начин археологическият обект Скаптопара да се произнесе суверенът! А суверенът е българският народ или в частност жителите на района на Благоевград, а не премиерът Борисов, който след малко ще престане да е премиер…

За да не стане така, че след 70 години внуците ни да се занимават с въпроса как по-евтино да извадят на повърхността изпод асфалта, консервират и по подобаващ начин експонират антична Скаптопара!

„Предполагам, че често играя лошия, защото не изглеждам обикновено. Изглеждам малко жесток.“

Уилям Дефо, американски актьор, роден на 22 юли преди 71 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След гледането на поредната киноодисея на Кристофър Нолан (ревю)

 

„Одисея“ е внимателно премислена и поднесена стилна епопея, реализирана с най-модерните изразни средства на киното.

 

Новият „Нос страх“ и неговите нови предизвикателства (ревю)

 

Класиците на американското кино не са си хвърлили парите на вятъра, а са създали стойностен и качествен трилър, който е изцяло в духа на днешната напрегната епоха.

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман