Преди седемдесет години, през 1948 г. младата тогава комунистическа българска държава начева строителството на язовир в близост до Казанлък. Язовирът първоначално е наречен „Георги Димитров“, а по-късно „Копринка“. В началото на строителството работниците се натъкват на археологически обект с площ около 50 дка. По време на седемгодишното археологическо проучване на обекта се установява, че това е столицата на Севт III и Одриското царство от 320 г. пр. Хр. 

Изключително ценна находка в европейски мащаб!

Въпреки това политическото, подчертавам политическото решение на БКП било да се продължи с изграждането на язовира, оставяйки Севтополис на дъното му…

Майната й на историята, пък и тогава се е приемало, че сме преимуществено славяни, а не траки…

Днес, както може би е известно на широката публика, това политическо решение от 1955 г. се преосмисля и от доста години в публичното пространство периодично се подхвърля идеята за изграждане на водоустойчива стена около Севтополис, която да обезпечи пресушаването на терена и възможността за консервиране и подобаващо експониране на единствената изцяло запазена и археологически проучена тракийска столица. Цената на осъществяването на проекта по мои спомени възлиза на 150 милиона евро.

Изписах всичко това по-горе, защото случаят с археологически разкритата Скаптопара по трасето на магистрала Струма много ми напомня за случая със Севтополис.

В момента кабинетът Борисов III много бърза да „усвои“ едни пари от еврофондовете за въпросната магистрала и едно забавяне с години поради прецизни археологически проучвания, които са важни и необходими ще му отнеме тези евросредства. Археологическото проучване на 50-те дка на Севтополис е отнело седем години. Площта на Скаптопара е около или над 60 дка.

Вярно е, че Скаптопара е антично селище с няколко столетия по-младо от Севтополис, но все пак е едно от малкото антични селища на Балканския полуостров от тази епоха запазено в състоянието, в което Скаптопара е.

Та, исках да кажа, че е добре по въпроса за това дали да се запази, консервира и експонира по подобаващ начин археологическият обект Скаптопара да се произнесе суверенът! А суверенът е българският народ или в частност жителите на района на Благоевград, а не премиерът Борисов, който след малко ще престане да е премиер…

За да не стане така, че след 70 години внуците ни да се занимават с въпроса как по-евтино да извадят на повърхността изпод асфалта, консервират и по подобаващ начин експонират антична Скаптопара!

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.