ВИДКА АТАНАСОВА, "Свободна Европа"

Той изигра д-р Марк Грийн - звездата от култовия сериал от края на миналия век "Спешно отдение". Актьорът Антъни Едуардс прекарва осем последователни години в ролята на лекаря, който очарова публиката с искреността си, състраданието и готовността да се изправи пред трудни ситуации и дори получава възможността да режисира няколко епизода от 15-сезонния сериал.

В крайна сметка тази роля и тази възможност го води до бъдещата му кариера на телевизионен и филмов продуцент.

В сериала героят му умира от рак на мозъка, а сцената е определена като "най-дългата сцена на смърт в историята на телевизията". Той е диагностициран с неизлечимото заболяване по време на седмия сезон. Следва двугодишна битка с рака, като в крайна сметка д-р Грийн се поддава на болестта по време на емоционалния девети сезон на сериала.

"Макар загубата да беше значителна, решението да се изправя лице в лице с проблемите, свързани с тежката неизлечима болест, беше смело", казва Едуардс. Той е блестящ в ролята на човек, поставен пред тежка ситуация, изигравайки един от най-мрачните моменти в живота с грация и смирение.

За ролята си в "Спешно отделение" Едуардс е номиниран четири пъти за наградата "Еми", но никога не я печели. За това пък за тази роля взема наградата на Гилдията на филмовите актьори в шест последователни години, както и "Златен глобус" - за най-добра мъжка роля в телевизионна драма.

"Този добронамерен, преуморен човек, който винаги се опитва да постъпи правилно и обича медицината. Фактът, че той я обича толкова много, е това, което наистина ме привлече към [ролята]", казва Едуардс, описвайки героя си.

Самият той обича страшно много професията си, играе от дете.

"Но аз не се чувствам добре със славата. Това е като да имаш гърбица", казва Едуардс. "Не стигнах до Холивуд с надеждата или мисълта, че може да стана звезда. Приоритетът ми винаги е бил просто да се забавлявам, правейки страхотна актьорска игра."

Антъни Едуардс е роден през 1962 г. в Санта Барбара, Калифорния, в семейството на художничка и архитект. Родителите му го насърчават да учи актьорско майсторство, записва се в университета в Южна Калифорния, като се снима в реклами, за да плаща образованието си.

В крайна сметка не го завършва, но пък получава първата си роля - в "Щури времена в Риджмънт Хай" (1982) с Шон Пен в главната роля. Филмът е касов хит и Едуардс с нетърпение очаква да се снима в още филми. Още на следващата година му е предложена роля на тийнейджър във филма "Сърце като колело" (1983), а първата му главна роля идва година по-късно - в "Отмъщението на умниците" (1984).

Следват многобройни роли в киното и телевизията. Сред филмите и сериалите, в които участва, са "Топ Гън", "Зодиак", "Gotcha!", "Миракъл Майл ", "Самолети", "Northern Exposure" и "Определен да оцелее", "Клиентът", "Хладнокръвно", "Гръмотевични птици", "Забравените".

Антъни Едуардс казва в много интервюта, че някои добри неща изискват време. Затова и в дългата си кариера си взема дълги почивки - в началото на 80-те години и съвсем наскоро. Първата, за да е "баща на пълен работен ден", а втората - за да преживее дълбоко пазена своя травма - преживяно сексуално посегателство в детството му - ситуация, която разкри публично през 2017 г.

Сега Едуардс казва, че е готов да изследва в творчеството си темите за доверието, истината и манипулацията, защото това са области, които той е изследвал по болезнен и публичен начин в живота си.

"Това ми се случи, когато бях на 13 - 14 години, и не се изправих пред него, докато не станах на 52 години. Но това е нещо обичайно", казва той в интервю за Еsquire.

"Средният срок, в който мъжете разкриват сексуалното насилие, е между 20 и 40 години. Защото когато си в такава ситуация, се изолираш, не споделяш, не говориш, не искаш да чуеш за това. Защото когато младите хора са малтретирани или насилвани сексуално, това се прави от някой, на когото имат доверие и когото обичат. Ето защо сме чували и ще продължаваме да чуваме за доверието, което е предадено в католическата църква или при бойскаутите."

За да насърчи по-голяма откритост и излекуване от травмите на сексуалното насилие, особено при мъжете, Едуардс основава организацията с нестопанска цел 1in6.org.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Живей, пътувай, рискувай, бъди благодарен и не съжалявай!”

Джак Керуак, американски писател и художник, роден на 12 март преди 104 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.