СВЕТЛАНА НИКОЛОВА, harmanbg.com

На 23 февруари 2017 г. построеният през 1585 г. Сводест мост се срути. Паднаха 10 м от перилата му, които още преди година бяха в толкова трагично състояние, че е чудо как издържаха до днес. „ХарманБГ“ алармира на 1.8.2016 г. в своя статия, че парапетъта на моста откъм Общинския пазар е пред срутване. Перилата там бяха надвесени поне 10 см навън, заради просмукваната в основите им вода и впоследствие натрупания прах във фугите, както обясни тогавашният директор на Историческия музей в Харманли доц. д.р Тошо Спиридонов. Самият той неколкократно е сигнализирал кмета Мария Киркова за изключително тревожното състояние на Гърбавия мост, както го наричат харманлийци.

„На 09.11.2015 г. и на 20.07.2016 г. изпратих писма до кмета за застрашеното състояние на моста. За съжаление като (бивш вече) директор на музея имах ограничени права върху недвижимите паметници – можех само да сигнализирам общината, което и направих. Те обаче бяха заети с моето изгонване след събарянето на Тютюневия склад и след оставянето на Извора на Белоногата да се саморазрушава“, каза за „ХарманБГ“ доц. Спиридонов. В последното си писмо до г-жа Киркова той пише: „Най-проблематичен остава края на моста откъм Общинския пазар, където една част от перилата са започнали да поддават застрашително. Очевидно е, че трябва специализирана намеса“.

Срутените сега перила, които осакатиха една от малкото истински гордости на Харманли, не са единственият проблем на моста. От 2009 г. той е затворен с грозна телена мрежа, заради опасност от срутване на перила в най-високата му част. Там никой не ходи. Уникалният му надпис: „Светът е мост, по който минава пътят на царя и на бедняка“ е прибран в историческия музей. През лятото на миналата година Гърбавият можеше да послужи за ботаническо пособие – по него избуяваше гъста растителност, включително и по външното му тяло растяха дървета. Изключително занемареното му състояние вървеше със знак за равенство за разруха, която не закъсня.

И докато община Харманли лансира версията, че вероятно вандали са разрушили заплашително надвисналите перила, много харманлийци заподозряха в това опит на общинското ръководство да избегне обвинения в безстопанственост на своите културни паметници, което в града на Белоногата не е прецедент.

Точно преди година, на 21 февруари, 2016 г., в пълно информационно затъмнение под багерите падна декларираната недвижима ценност – сградата на „Тютюнева промишленост“. Министерството на културата наложи с наказателно постановление глоба на община Харманли за унищожаване на паметник на културата в размер на 5000 лв. Община Харманли оспорва в момента наложената глоба. На 1 март 2017 г. е поредното открито заседание в Районния съд в Харманли по казуса. През март 2016 г. прокуратурата се сезира по скандалния случай, наблюдаващата проверка приключи и в края на лятото на миналата година започна досъдебно производство за събарянето на Монопола. На мястото му сега зее трап. Една културна ценност по-малко.

Най-яркият символ на Харманли, ценност от национално значение – Изворът на Белоногата, също тъне в мръсотия и разруха. Безценната плоча на Гергана със стих от поемата на Славейков, по която личат следи от куршуми и нецензурни надписи, преди няколко месеца бе застрашително отлепена в единия си край от бетонната основа. Което създава реални предпоставки един ден Харманли да осъмне със съобщение в профила на общината, че „вандали“ са разрушили поредната ни историческа памет.

Да не пропусна и запазената до днес стена на Кервансарая, около който през 1510 г. всъщност възниква Харманли. Тя е циментирана доста грозно там, където се руши. Някой беше казал, че е възможно циментирането да е част от консервацията й, което никак не ми изглежда приемливо.

През 2017 г. възстановяването на Извора на Белоногата и Гърбавия мост отпадна и от строително-инвестиционната програма на общината. Нямало подходяща програма за финансиране. Толкова.

А беше време, в което се пишеше и говореше за тези паметници като за водещи приоритети. На профила на кмета Мария Киркова във "Фейсбук" и сега може да се види предизборното й обещание над една публикация, включваща и срутения в момента мост (впрочем точно на публикуваната от г-жа Киркова снимка се вижда издайническото поддаване на перилата). Та на тази публикация от 8.10.2015 г. пише: „ВРЕМЕ Е ЗА реализация на художествено осветление на знакови обществени и исторически сгради“.

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин